Атанас Буров – първият българин, на когото е наречена част от ЕП в Брюксел

Снимка: europe.easybranches.com

Бюст-паметник на Атанас Буров беше поставен в сградата на Европейския парламент в Брюксел, а пространство на първия етаж от институцията вече носи името на българския финансист, дипломат и политик. Събитието е по инициатива на български евродепутати от ЕНП.

Финансист, депутат в десет парламента и министър в четири правителства в най-превратните за България времена, това е Атанас Буров. Със своя авторитет, контакти и дипломатичност, Буров успява да изведе страната ни от унизителните условия на Ньойския мирен договор (1919 г.). Той предоговаря погасителния план за репарациите, възлизащи на 680 милиона златни франка и успява да намали главницата двойно. Договаря и два изключително важни заема за стабилизирането на българския лев и икономика. С парите осигурява земя и подслон за бежанците от Македония и Беломорска Тракия, потърсили спасение у нас в периода 1913-1923 г. През Втората световна война Буров подпомага и спасяването на българските евреи чрез контактите си с посланиците на Германия в София Херберт фон Рихтхофен и Адолф-Хайнц Бекерле. Той ги убеждава, че българският народ никога няма да приеме дискриминационно отношение към своите еврейски сънародници. След 1944 г. Буров е осъден на една година затвор от т. нар. народен съд. Но след като изтърпява присъдата си, отново е съдебно преследван, вече просто защото е Буров и през 1950 г. по обвинение в подготовка на преврат получава 20-годишна присъда. През 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор.

Макар и разказана накратко, биографията на Атанас Буров дава представа за един живот, посветен на добруването и просперитета на нашата родина. Българският дипломат обаче има и конкретни идеи, свързани с европейското обединение:

В негови статии още през 1939 година Буров предрича създаването на ЕС, защото европейските народи ще забравят своите противоречия и ще се обединят на икономическа основа, обяснява евродепутатът и член на председателството на ЕП Андрей Ковачев. Именуването на пространството в сградата на ЕП в Брюксел е едно признание за това, че в България също е имало държавници с демократично, европейско мислене, за това, че нашата родина трябва да бъде част от семейството на европейските демократични народи.

Буров винаги действаше в интерес на своята държава и на Европа, той бе човеколюбец, защитник на демокрацията и противник на тоталитаризма, изтъкна председателят на ЕП Антонио Таяни по време на официалната церемония, с която Атанас Буров стана първият българин, на когото е наречена част от ключовата евроинституция.

Що се отнася до посланието, което страната ни отправя към ЕС чрез тази инициатива, евроепутатът Андрей Ковачев заяви, че България, заедно със своите съседи и приятели от другите европейски нации, трябва да продължи усилията за изграждането на един общ европейски дом, а Буров е пример за личност, която се вписва изключително добре в представата за човек, изповядващ голяма част от европейските ценности – свобода, демокрация, върховенство на закона.

Доказателство за това са и думите на общественика Атанас Буров, достигнали до нас: Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т. н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някои проблеми. Който и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме.

Още от категорията

Българският антарктически институт показва фотоизложба от Ледения континент

От 9 до 13 декември в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” може да бъде видяна фотоизложбата „История на Българската полярна база „Св. Климент Охридски”. Тя   показва развитието на Българската база на..

публикувано на 10.12.19 в 11:42

България и Малтийският орден – 25 години дипломатически отношения

Очаква се на официално посещение в България между 10 и 13 декември, да пристигне Великият магистър на Суверенния военен малтийски орден Джакомо далла Торе дел Темпио ди Сангуинето. В програмата му са предвидени срещи с президента и други..

публикувано на 09.12.19 в 11:46

Грижата за околната среда и климата е във фокуса на новата ОСП

Една от основните цели на новата обща селскостопанска политика (ОСП 2021-2027 г.) е грижата   за околната среда и климата. Това стана ясно по време на официалното представяне на SWOT анализа за околна среда и климат, изготвен от Аграрния университет в..

публикувано на 08.12.19 в 09:00