Благотворителната инициатива „Капачки за бъдеще“ на 6 април ще дари 6-тия си кувьоз на болницата в Кнежа, след като вече дари пет в Червен Бряг, Чирпан, Ботевград, Нова Загора, Троян. На следващия ден организира събиране на капачки в градовете Плевен, Велико Търново, Шумен, Враца, Пазарджик и Варна, а на 13 април – в София и Пловдив.

В основата на инициативата са Мартина Йорданова и Лазар Радков. Срещата им на благотворителна тренировка се оказва съдбоносна за стотици недоносени деца в България. Тогава се ражда идеята срещу пластмасови капачки да се закупуват кувьози, които да бъдат дарявани на нуждаещите се общински болници.

По думите на Лазар, средства се събират, защото участват много хора като до момента са рециклирани близо 70 т. пластмаса.

Средната цена на тази, от която са капачките – полиетилен с висока плътност, е около 40 ст./кг., респективно 400 лв./т. Събираме данни от няколко болници, за да преценим на кого да дарим другите два от общо 8-те закупени кувьоза, казва Радков и се връща към началото:

Идеята беше да правим спортна площадка, но на въпроса за какво да използваме събраните пари, доминираше мнението да се закупят кувьози. Открихме, че всяко едно от три деца, които са били в кувьоз, развива увреждане на зрението, а всяко десето новородено в България има нужда от кувьоз. В болниците в малките общини положението е потресаващо – техника липсва, амортизирана е или е от 80-те години на м.в.. Така се роди и мотото „Капачки за бъдеще“.

Благотворителната кауза има Фейсбук страница с почти 60000 последователи, а хората които събират капачки, са хиляди в цяла България.

Идеята се разпространява от уста на уста, от споделяне на споделяне, а и медиите помагат за популяризирането й – казва Лазар и продължава:

Кампанията се грижи от едната страна за околната среда, от друга – помага на недоносените бебета, от трета – възпитава доброволчество у хората и променя мисленето им. Много хора ни писаха, че са започнали да събират и да изхвърлят разделно боклука. Доброволчеството е нещо важно и то има нужда и трябва да се развива в България. Всяко развито гражданско общество се гради и се движи от по-активните хора, които отделят от собственото си време, за да направят средата по-добра.

„Капачки за бъдеще“ разчита изцяло на доброволци, на онези хора, които всеки ден си вършат работата, помагат на някакви каузи и за тях не се знае; хора, които са причината малко по малко нещата да се подобряват – не правителства и политики, убеден е събеседникът ни. Казва, че дейността е напълно прозрачна, с пълен отчет за постъпилите средства, включително и от дарения. Изградени са работещи пътеки за внос на кувьози с европейско качество на преференциални цени и гаранционни срокове. Радков обяснява и механизма, по който се заменят капачките със средства:

България има възможност да преработва пластмасата на половината, да не кажа на целите Балкани. Само един от заводите е с капацитет 220 хил. тона годишно, а в България целият пластмасов отпадък е 170 хил. т. Ние предаваме събраното на рециклатор, който превръща пластмасата в гранули за производството. Има пластмаси, които могат да се рециклират 10-ина пъти.

Близо 85 % от последователите на инициативата са жени. Много детски градини и училища събират капачки. Това са двете основни групи – казва Лазар и изразява надежда – дългосрочно да повлияем на децата, защото през тях влизат новостите в семейството. Искаме у тях да изградим култура на доброволчество и да формираме идеята, че трябва да опазиш и оставиш света малко по-добро място след себе си.

Необходимо е да променим начина на мислене на българина, поне на младото поколение, защото това е пътят да се промени бъдещето. Ако не успеем, поне ще сме почистили някаква част от България и ще сме купили кувьози за болниците – заключава Лазар Радков.