Стремежът и желанието да полети и да види нашата планета от Космоса са сред първите мечти на почти всяко дете. Често отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш?“ е космонавт. Той събужда усмивки на лицата, но понякога е толкова искрен, че те кара за секунди да повярваш, че разговаряш с бъдещия трети български космонавт, чието име ще остане в космическата история на България, редом с тези на Георги Иванов и Александър Александров. Повод да обърнем очи към българските постижения и принос в изследването на Космоса е, че днес се навършват 40 години от полета на българския космонавт Георги Иванов на борда на съветския космически кораб „Съюз 33“. Той се осъществява на 10 април 1979 година от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, и трае около две денонощия. По план първият ни космонавт е трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването на кораба с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа с командир руския космонавт Николай Рукавишников да се завърне обратно на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея. Докато се търси начин те да се върнат живи на Земята, на двамата космонавти им е наредено да почиват. Иванов използва времето, за да заснеме 72 кадъра, голяма част от които са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая”.



От филма научаваме как Иванов е избран за първи български космонавт от Авиомедицинския научно-изследователски институт към Военно-медицинска академия. За Георги Ивановказват, че притежава отлична специална теоретична подготовка, понася големи натоварвания, а в сложни ситуации взема бързи и правилни решения. Избраните близо 700 кандидати преминават през едногодишни тестове. Остават 20 души, от които в края на 1977 година за Москва заминават четирима – Георги Иванов, Александър Александров, Георги Йовчев и Иван Наков. Когато се завръщат у нас, министърът на отбраната Добри Джуров издава заповед, с която изпраща Георги Иванов и Александър Александров в „Звездното градче“ край Москва.

Интересна е историята и на спускаемия апарат, с който руско-българският екип се завръща обратно на Земята. Иванов го дарява на музея в родния си град Ловеч, но през 90-те години на м. в. – по времето на прехода, сградата на музея е превърната в дискотека. Новите собственици решават, че капсулата не им трябва и я изхвърлят на един незавършен строеж. Там я открива фотографът Евгени Димитров и с помощта на местната полиция я спасява. Тя остава на съхранение в база на МВР, а по-късно е преместена в Музея на авиацията в Пловдив.

В навечерието на 40-ата годишнина от своя полет Георги Иванов се срещна с ученици от ловешко училище, пристигнали специално за открит урок в Музея на авиацията на Летище София. Дискусията бе придружена с визуални импресии, представящи Земята през илюминатора на космическия кораб и живота на космонавтите в космическата станция. Сред многото въпроси бе и този за детската мечта на първия български космонавт, а така също за съветите, които той би дал на всички, които искат да последват примера му и един ден да поемат към звездите:

Моята детска мечта беше да стана моряк, но не ми провървя и започнах да изучавам парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в Ловеч. След това се записах във Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски“. Посланието, което отправям към децата, които искат да станат космонавти, е да продължат упорито да преследват тази своя мечта, да изучават математика, физика, астрономия, защото това са интересни предмети, както и да слушат много своите родители и учители.

В интервю за Радио България Георги Иванов сподели какво си спомня от деня на полета и подготовката преди това: