На изток границите на България се очертават от водите на Черно море, затова неслучайно са много легендите, които народът ни разказва за него. Според една от тях, морето се нарича Черно заради множеството корабокрушения, случвали се в него.
Какви тайни покриват водите на Черно море? Този въпрос си задава и милиардерът Ханс К. Раузинг, основател на Expedition and Education Foundation. В търсене на отговор Раузинг създава и спонсорира Black Sea MAP – един от най-големите проекти за морска археология в света. За ръководител е определен проф. Джон Адамс от Университета Саутхемптън. Според първоначалните планове проектът трябва да се реализира в Турция. След проблеми с турската бюрокрация екипът взима решение изследването да се проведе в българската акватория на Черно море. България решава бързо административните въпроси, давайки зелена светлина на проучванията, които продължават от 2015 до 2017 г. От българска страна ръководството на Black Sea MAP е поверено на доц. Людмил Вагалински, тогава директор на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол. Изследователите извършват проучванията си с най-съвременна апаратура, поставена на роботизирана дистанционно управляема платформа, която се движи над самото дъно. Събират се данни за корабокрушения и за промяната на нивото на Черно море след края на последния ледников период.
По думите на д-р Калин Димитров, през този период очертанията на днешната българска черноморска ивица търпят големи промени:
Това, което най-силно впечатлява изследователите, е:
Големият брой потънали дървени кораби, които покриват на практика голяма част от историческия период в Черно море и тяхното изключително добро състояние, – споделя Калин Димитров. – През втората и третата година проучихме 61 кораба, които се отнасят към времето на обитаването на крайбрежието от гръцките колонисти до XIX век. Тези кораби се разполагат на дълбочини от над 2 км до 40-50 м в две големи зони, които сме изследвали. Едната е пред Южното българско крайбрежие, а другата – по Северното крайбрежие, по трасето на нереализирания тръбопровод „Южен поток“.
Времевото съотнасяне на тези кораби съвпада с това, което се вижда и на археологическите обекти на сушата. По тях може да се съди за пиковете в икономическото развитие на Черноморието – през римската и ранновизантийската епоха, за контактите със Западна Европа, първите от които според корабокрушенията се отнасят към XIII век. Това е една страна, през която може да се разглежда историята на Черноморието, казва Димитров и допълва:
Най-ранното корабокрушение, което сме проучвали, нарекохме условно „Кораб на Одисей“. Това е кораб от началото на IV век пр. Хр., който лежи на дълбочина около 1700 м в северната зона. Той вероятно е бил военен или военно-търговски. На практика е идентичен с кораба, който може да се види на една много известна червенофигурна гръцка ваза, пазеща се в Британския музей. На нея е изобразен митът за Одисей, който минава покрай сирените.
Паралелно с изследванията на корабите в открито море започва проект за разкопаване на археологически обект, открит в края на 70-те години на м. в., пред устието на р. Ропотамо – селище от ранната бронзова епоха.
Учените се надяват, че с това изследванията на подводните археологически богатства на Черно море няма да приключат, че ще се намерят нови частни спонсори, готови да подкрепят продължение на проекта Black Sea MAP.
Снимки: Black Sea MAP и Център за подводна археология, Созопол
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания . Форумът ще се проведе от 15 до 18 юли в Ректората на университета и..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация..