Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виктория Попова: Преводът също е изкуство

Искам да събудя интерес към българската литература в немскоезичния свят

Виктория Попова с Калин Терзийски и на едно от представянията на романа „Лудост“ в Цюрих. Снимки: личен архив

Родена съм в София, но на 11 години майка ми „ме емигрира“ в Швейцария, оттогава живея в Цюрих – представя се Виктория Попова. През февруари тя получи наградата Conrad Ferdinand Meyer за превод на романа „Лудост“ от Калин Терзийски на немски език. Престижното отличие е учредено през 1937 г. и носи името на един от най-значимите швейцарски писатели. Предназначено е за хора под 40 години, жители на Цюрих с принос в областта на изобразителното изкуство, литературата, науката... Първият носител е швейцарският писател и драматург Макс Фриш.

В над 80-годишната история на наградата, Виктория е сред малцината жени, отличени с нея и със сигурност – единствената българка. За първи път наградата се присъжда за превод. На церемонията по връчването на отличието е присъствал и писателят Калин Терзийски.

Беше много вълнуващо – казва Виктория – Имахме и литературно четене, на което представихме заедно части от неговите романи „Лудост“ и „Алкохол“.

Докато е в България, Виктория обича да пише съчинения на родния си език. Попадайки в съвсем различна езикова среда, се налага да учи едновременно няколко езика – местния диалект, официалните езици в Швейцария, Hochdeutsch и английски.

Беше голям шок – спомня си тя. – В началото изобщо не разбирах къде съм, не можех да се изразявам. „Изоставих“ родния си език за около десетина години, но той винаги е бил в мен. Това съм аз – двата езика. Все повече ми става ясно, че винаги съм искала да пиша на двата езика. Това отчасти се получава в превода, така, както аз разбирам тази дейност. Никога не съм си представяла, че ще бъда преводач.

Завършила съм немска филология и сравнително литературознание – наука, която разглежда връзката между езиците и литературата без национални граници. Винаги съм се занимавала с изкуства, работех в театъра като драматург и помощник режисьор.

Когато прочетох текстове, написани от Калин Терзийски, бях дълбоко разтърсена. Дадох си сметка, че някои образци от съвременната българска литература трябва да влязат в обмен с други традиции и започнах да превеждам. Освен първите два романа на този писател съм превела „Деград“ – сборник с разкази на Васил Георгиев, „Елада Пиньо и времето“ – първия роман на Керана Ангелова, както и Luizza Hut от Тома Марков. Петте книги, които съм превела досега, са от българската поредица на издателството
Ink Press в Цюрих.

Мисля, че е абсолютно необходимо българските преводи да са в поредица, за да бъде изградена основа, от която да започне популяризирането им. Превеждам автори, които живеят в България и пишат само на български – това за мен е най-важният критерий. Захващам се с произведения, които ме интересуват като форма, учудват ме езиково, изключителни са в българския контекст и биха били изключителни и в немския, защото са съвсем различни.

За мен е важно какво въздействие ще окажат в страни като Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн. Засега пресата и електронните медии ги приемат много добре. Дори журналисти, които обикновено пишат за музика, прекрачват границата на своите ресори и пишат рецензии за книгите. Интересува ме точно такава литература, интересуват ме безстрашни хора, с които искам да работя.

Преводът е трудна работа, отговорността е огромна, но моята позиция е, че преводът не е „слуга“ на литературата, а е част от нея, той също е изкуство. Както писателят пише свободно, така и преводачът превежда свободно. Това не означава, че нямам критерии, мога да обясня всичко, което правя.

В Швейцария никой не се занимава с българска литература, няма специалност българистика, а специалността славянска филология не включва нашия език. Никой не знае нищо за нашата литература, изкуство, език.
Затова изцяло се е посветих на превода и приех за своя основна задача да събудя интерес към българската литература.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ново столично читалище ще носи името на Кирил Маричков

От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..

публикувано на 25.12.24 в 14:58

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25