Посещението на папа Франциск в България ще премине под знака на мира – Светият отец избра за мото на апостолическото си пътуване “Мир на Земята”, заимствайки заглавието на енцикликата Pacem in Terris на “българския” папа Йоан XXIII. От България той ще отправи и посланието си за мир към света.
Папата ще стъпи на българска земя в 10 часа на 5 май и веднага ще отпътува за протоколните си срещи с премиера, президента и патриарха. По време на обедната молитва “Царица Небесна” (Regina Coeli)той ще отправи традиционното неделно послание към света, което в пряко телевизионно предаване от площад “Св. Александър Невски” ще достигне до всички части на земното кълбо. Неделната света литургия на площад “Александър Батенберг” пък се очаква да събере на едно място католици, православни, протестанти и представители на други вероизповедания, за да приветстват Светия отец и заедно да споделят този щастлив и благословен за страната ни момент.
На следващия ден – преди да отпътува за град Раковски, където живее компактна католическа общност, папа Франциск ще посети бежански център, където ще засвидетелства на мигрантите своята подкрепа и обич. Тяхната съдба стои особено близо до сърцето му, затова и на Велики петък, когато по традиция се отслужва т.нар. Кръстен път на Колизеума, той говори за мигрантите, които намират затворени врати, заради страха и бронираните от сметки сърца на политиците. В храм “Пресвето Сърце Исусово” в Раковски папа Франциск ще извърши меса, на която деца от римокатолическата общност ще приемат първо причастие.
Преди да се раздели с българския народ и да потегли към Северна Македония, папата ще отправи послание за мир от “Малкия Ерусалим” – пространството, затворено между православния и католическия храм, между синагогата и джамията в българската столица. От това място апелът за мир ще прозвучи пред целия свят с една особена сила, казва апостолически екзарх Христо Пройков.
На събитието за мир редом до папа Франциск ще застанат водачите на другите вероизповедания у нас като знак на подкрепа силата на посланието да стигне до всички размирни точки по света – не само въоръжени конфликти, но и несправедливи и нетолерантни общества. Единствено Светият синод на православната ни църква отказа да участва. Според каноните православните не трябва да се молят с еретици, а такива по презумпция са всички, които не изпълняват православната вяра, обясни позицията на БПЦ богословът Иван Желев.
Аз не бих го нарекла отказ – те изразяват отказ от общо богослужение, отказ от обща молитва, но ние не сме ги канили нито на общо богослужение, нито на обща молитва – коментира от своя страна Ива Михайлова. – Патриарх Неофит ще приеме папата в Синодалната палата, там ще бъдат и почти всички членове на Светия синод, които вече изразиха готовност да му окажат гостоприемство. Така че няма напрежение между двете църкви и се надяваме визитата да премине в дух на разбирателство. Освен това до 6 май има време, нека да оставим нещата, без да даваме категорични заключения. Православните българи не са само Светият синод и българският патриарх, а четири милиона души и те също могат да участват в събитието за мир на площада.
През 2002 г. папа Йоан-Павел II от София оневини официално България за атентата срещу него на площад “Св. Петър” от 13 май 1981 г. Седемнайсет години по-късно папа Франциск ще надгради неговата визита, смята още говорителката на католиците у нас.
Посещението на Йоан-Павел II беше прецедент, но все пак и папата беше друг, с други приоритети и в по-различно здравословно и физическо състояние. Докато предишното посещение беше насочено повече към католическата общност, повече към България, сегашното е белязано от наднационално събитие, което ще отекне в целия свят с призива за мир, който папа Франциск иска да отправи от София. Неговата визита е по-наситена, с по-други акценти, изместена повече и към обикновените българи. Папата ще отиде в Раковски – той има какво да каже на всеки с отворено сърце, желаещ да почерпи от вярата, надеждата и любовта, които като посланик на мира и на Христос иска да донесе в България.
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват на 25 декември 1877 г. На 3 януари 1878 г...
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите на столицата ще могат да се насладят на характерните маски и костюми и древната традиция на..
Освен за загиналите над 1000 броя планински чинки (Fringilla montifringilla), по сигнал от 1 януари 2025 г., в Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани", има данни и за други, по-малко на брой загинали пойни птици на други локации. В съобщение..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..