Темата за опазването на културното наследство в България от дълго време е част от дневния ред на обществото. Само в столицата София броят на сградите – паметници на културата, е около 800. Проблеми с техния статут, даден им от Националния институт за недвижимо културно наследство, са една от пречките пред собствениците да предприемат действия за тяхната реставрация и консервация.
Съзнавайки важността на архитектурното наследство за облика на града, Столичната община се стреми да опази част от това богатство в рамките на своите възможности. В тази връзка е разработена специализираната общинска програма „Културно наследство“, от която ще могат да се възползват стопани на подобни сгради, които срещат затруднения да започнат тяхното възстановяване. Според заместник-кмета по култура и образование Тодор Чобанов идеята на общинската програма е да подпомогне изготвянето на проекти както за основен ремонт, така и само за работа по фасадата, с които собствениците много по-лесно и бързо да могат да си осигурят финансиране.
Въпреки трудностите, с които се сблъсква поддръжката на подобни сгради, не липсват и примери за спасени архитектурни паметници. Такъв е случаят с имотите по емблематичната столична улица „Иван Вазов“, съхранила забележителни образци от различните архитектурни епохи. Сред тях са „Банкерската сграда“, построена през 1912 година, както и най-високата жилищна сграда в София в началото на XX век – домът на предприемача Христо Гендович. И двете са дело на прочутия български архитект Никола Лазаров, проектирал сградата на Военния клуб, разширяването на царския дворец и още много архитектурни шедьоври.
Улица „Иван Вазов“ крие историите и на други любопитни сгради. Пример е къщата на генерал-майор Димитър Перниклийски, засегната от бомбардировките през Втората световна война, а през 2015 година срината до основи.
Но за разлика от много други домове, изчезнали безследно от градския пейзаж, тази сграда днес е възстановена, по желание на нейния нов собственик – почетния консул на Литва у нас Рачо Рибаров. При повторното ѝ изграждане строителите обръщат специално внимание на фасадата откъм улицата. Архитекти определят стила на сградата като български прочит на art nouveau. Фасадата е възстановена с характерната за нея богата орнаментика от онзи период, напомняща дърворезба.
Не по-малко интригуваща е историята на родения в Самоков първи неин собственик Димитър Перниклийски, която разказва гл. ас. д-р Стоян Николов от Националния военно-исторически музей:
С възстановяването на българската държавност в резултат на Руско-турската освободителна война страната започва подготовката на собствени офицерски кадри. Наред с обучаващите се във военното училище млади, будни българи са пращани на обучение и в Руската империя. Именно такъв е случаят и с Димитър Перниклийски. Той е изпратен във военно училище в Елисаветград (днешна Украйна), където завършва артилерийски профил. Училището е кавалерийско, а през 1881 година 31 български офицери успешно завършват своето образование и се завръщат в Княжеството. На 8 септември същата година Перниклийски е произведен в чин „подпоручик“ и започва своята кариера като младши офицер в І-во Софийско артилерийско отделение, прераснало в І-ви Артилерийски полк. В Сръбско-българската война от 1885 година е командир на VІ батарея в І Артилерийски полк, с който участва в отбраната на Сливница и овладяването на Пирот. Това са и двете най-големи сражения в двуседмичната Сръбско-българска война.
След Първата световна война генерал-майор Димитър Перниклийски се посвещава на продуктивна научна дейност и е един от създателите на специализираното военно издание „Артилерийски преглед“.
Снимки: Данаил Стоимиров, lifebites.bg и museumsamokov.blogspot.com"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..