Девойките и младежите от най-почитаните семейства в следосвобожденска България се представяли за първи път пред обществото на елегантно соаре. Под звуците на валсове и мазурки, изпълнявани от оркестър, те официално се разделяли с училищния живот и навлизали в свят с нови отговорности и взаимоотношения.
За да напомни за 140-годишната история на абитуриентските балове у нас, Историческият музей в Тервел организира ретро дефиле, на което ще покаже тоалети от празничната вечер на различни поколения дами. В ролята на манекени ще влязат гимназистки, а разнообразието на техните рокли и аксесоари ще бъде изцяло в ръцете на хората от града. Единственият бален тоалет, който музеят е открил в своите фондове, представлява градски костюм в бежовата гама от началото на миналия век – корсет, дълга пола и сако в допълнение с шапка с голяма периферия. Затова и от някогашните абитуриентки се очаква да преровят старите си ракли и гардеробите и да предоставят намерените бални рокли за ревюто, което ще се проведе в Нощта на музеите на 18 май.
Традицията на абитуриентските балове възниква малко след освобождението на България с идеята момичетата и момчетата да се представят в обществото и да покажат на какво са научени, какви обноски имат, както и да създадат контакти – разказва Георги Желев, уредник в Историческия музей в Тервел. – На баловете най-напред са отивали по-заможните, но постепенно традицията се утвърждава и при хората с по-скромни възможности. В първите години девойките се обличали с дълги рокли и слагали големи шапки с широки периферии, докато модата при младежите диктувала стилни и по-впити костюми плюс задължителния аксесоар – бастунче или чадър. Дамите обикновено също носели малък чадър и чантичка. С течение на времето обаче тези атрибути изчезват и днес абитуриентите парадират със скъпи часовници и лъскави коли. А едно време младите хора са отивали на баловете с файтон или пеша. Освен това са се разхождали в градския парк или на друго публично място, за да ги види обществото.
Разходките в парка и стремежът на младежите да оставят добро първо впечатление пред уважаваните граждани обаче остават в романтичното следосвобожденско време. При социализма този обществен елемент се губи и абитуриентите започват да възприемат баловете единствено като събитие, което ще ги събере за последен път с техните съученици и учители.
Някъде тогава се появяват и серенадите – зрелостниците ги изпълняват, обикновено под акомпанимента на китара, под прозорците на любимите си преподаватели. В нашия град имаше традиция абитуриентите да изнасят серенади в дома на класния си ръководител с любими негови песни и задължителната “На учителя с любов”. Но уважението към преподавателите сякаш вече е по-малко и традицията постепенно се губи, казва Георги Желев. За съжаление, днес скъпите тоалети и бижута, мощните автомобили, щедрите почерпки все повече отдалечават абитуриентските балове от чистия им замисъл и ги превръщат в демонстрация на финансови възможности и често на лош вкус.
Единственият елемент, който се е запазил в днешно време, е че абитуриентите се събират в двора на училището и оттам тръгват към мястото, където ще празнуват – добавя музейният уредник. – Иначе старата традиция вече я няма – преди имаше обичай учениците да ходят пеша до ресторанта, докато сега ги виждаме от телевизорите как стърчат от прозорците на колите. Но истината е, че не е толкова важно с какво ще бъдеш облечен, нито с какъв автомобил ще пристигнеш на бала, а какво ще стане с теб от следващия ден и дали имаш яснота какво искаш да постигнеш в живота си.
През нощта ще бъде ясно, в по-голямата част от страната и тихо. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между минус 5° и 0°, в София - около минус 5°. В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Преди обяд около Дунав, в..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..