Джулиано Долло е фотограф и оператор с интересна биография. Артистичният му псевдоним е Хулио Дожо. Роден е през 1992 г. в Германия, откъдето е баща му – агент по недвижими имоти. Майка му е българка и по професия е художничка. Владее двата си родни езика, английски, испански, но на български се изразява по-добре в разговор, отколкото в писмена форма. Като дете всяка година е прекарвал ваканциите при семейството си в България – в Добрич, където е родена майка му или в село Подслон – при баба и дядо. Оттогава датира и страстта му към фотографията и кратките филми. Първо снима с камерата на баща си, след това се сдобива със собствена. По образование е инженер, но преди няколко години решава да се отдаде изцяло на любовта си към киното. През април тази година, на фестивала Master of Art, Джулио спечели наградата за кратък филм с „Умната“ – петминутно видеопътешествие из България.

Филмът е посветен на моята баба Мария Димова, която си отиде преди две години. Тя е сред хората, които бяха моя модел за подражание когато се изграждах като личност и тази загуба е много труден момент. Моята баба постоянно ми напомняше: „Умната!“  В смисъл на: „Бъди мъдър в своите решения и действия“. Тя ме караше да вярвам в себе си, и че всичко ще се развие по най-добрия начин, благодарение на тази вяра. Освен че имам смесен произход, семейството ми е свързано също с Испания, където живяхме доста години – Коста Бланка, което е в източната част на страната. Така че имам контакт с много култури. Искаше ми се културният микс, който е дълбоко в личността ми, да бъде показан в този кратък филм. Идеята за него ми дойде отвътре. Имам добро сътрудничество с музиканти, с които заедно обсъждахме музиката, за да може тя да допълни и развие идеята. През годините съм направил стотици кратки филми. За „Умната“ пътувах из България осем седмици – по брега на Черно море, почти до границата с Румъния, нос Калиакра, Варна и надолу чак до с. Резово.

Обработката на заснетия материал е продължила няколко седмици. Джулио споделя, че е работил повече от 14 часа на ден. Елементи от филма, които в готов вид са по-малки от секунда, понякога са отнемали часове. Това е документален филм за природата и културата на България. Посветен е не само на моята баба, но и но мен самия – за да е мой сигурен източник на вдъхновение, да го гледам когато се почувствам несигурен или демотивиран – казва още младият творец. Фестивалът в България е първият конкурс, в който участва, но планира да покаже „Умната“ в няколко кино-училища. Решен е да продължи да търси сътрудничество с български туристически компании и различни медии. А на въпроса как би продължил изречението „България е красива страна…“,отговаря:… а аз бих искал, чрез моите кратки филми,  да я популяризирам по цялото земно кълбо сред хора от всички възрасти, да бъда посланик на тази красота, с подкрепата на приятели и съмишленици.