Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Избрано от колекцията на Радио България...

Духът на славянските първоучители ни зове край бреговете на Морава

| обновено на 24.05.20 в 19:09
Паметник на Св. Св. Кирил и Методий в Микулчице

Всяка година в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост край южноморавското селце Микулчице /Чехия/ се стичат българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия и Германия. Идват и мнозина чужденци от различни славянски и православни общности по света. Но защо именно там се отдава почит на славянските първоучители, светите братя Кирил и Методий? 

В обичайни дни, забързан за Прага, Бърно или другаде, пътникът обикновено подминава затънтените провинциални пътища към Микулчице. Но от 2009 година в тамошния парк се издига паметник на славянските равноапостоли. Причина за това става една малка книжка  - Тайната на гроба на Методий, моравски архиепископ”. Неин автор e чешкият археолог проф. Зденек Кланица. Той прави интересни хипотези за връзката на Методий с мястото. 

Предполага се, че край Микулчице е била столицата на Великоморавия, наричана от по-късните автори Велехрад, което ще рече „големият замък”. Именно във Великоморавия светите братя Кирил и Методий осъществяват през 863-867 година своята историческа мисия, по време на която въвеждат в богослужението славянския език и първата славянска писменост.

Велехрад – възстановка на селището по данните от археологическите проучвания

От 1954 г. археологическите разкопки в Микулчице продължават 38 сезона и през 70-те години на миналия век са най-големите в Европа. На площ от 10 хектара е разкрит град, разположен на 3 острова в разлива на стратегическия речен път - Морава. Разкопани са основите на голям владетелски дворец, 12 църкви, три моста, две пристанища, над 2500 гроба. В общ комплекс с двореца е и голямата базилика. Край двете сгради са изследвани над 550 гроба. Но Кланица обръща внимание на гроб № 590, който е в голямата базилика. Ученият изказва смелата хипотеза, че тук през 885 г. е погребан Великоморавският архиепископ Методий. 

Голямата базилика по време на проучванията през 1968 г.

Дали в намерения празен гроб № 590 настина е бил погребан Св. Методий и дали изобщокрай Микулчице е Велехрад, е спорен научен въпрос. Съдбата на мощите на светеца, въпреки тяхното издирване през последните цели 2 века е загадка, която все още очаква своя отговор. Други търсят Велехрад и гроба на Методий на север по реката. Самият Кланица смята, че селището край Микулчице се е наричало Морава. Но други автори предлагат различни хипотези за някогашното му име.

Църковна служба за 24 май в голямата базилика край предполагаемия гроб на архиепископ Методий

За неизкушените от историята е изненадваща голямата почит, отдавана от католическата църква и от местните моравци и словаци на светите братя - като духовни фигури те са православни мисионери от преди голямата Схизма през 1054 година. Но за мащаба и значението на тяхната мисия в отдавна изчезналата Великоморавия говори фактът, че 11 века по-късно те предизвикват не просто академичен интерес, а все още са в центъра на горещи политически, културни и религиозни дискусии в Чехия и Словакия. 

Впрочем, след приключването на разкопките, историческото място край Микулчице е превърнато в един поддържан, но прозаичен музеен парк. Сред инициаторите на промяната е българският дипломат Здравко Попов. Като посланик в Прага той има голям принос за издигането в Микулчице на паметника на светите братя. Самата пластика е дело на живеещия в Словакия българин Емил Венков.

Анимация: Петко Якимов

Дори и да не е 24 май, при възможност, по всяко време, е хубаво да се иде в Микулчице. Днес река Морава е граница между Чехия и Словакия, но се преминава свободно. Наблизо превратностите на времето милостиво са съхранили един бисер на средновековната култура, оцелял още от епохатана Кирил и Методий и тяхната великоморавска мисия. Това е църквата Св. Маргарита Антиохийска - на другия бряг на Морава, до село Копчани. Култът към Св. Марина/Маргарита е византийски. На запад почитанието към нея идва късно след 9-ти век, като наричат светицата Маргарита. Дали култът не е пренесен също от светите братя?  Можем само да предполагаме. Но със сигурност Св. Методий е бил край храма и е служил в него. Неговият дух е все още там, а местните хора продължават да наричат „Света Маргарита“ - „Методиевата църква“.

Снимки: Иво Иванов

Още от категорията

Орехът в народни песни и магически практики

Орехът е сред най-разпространените дървесни видове на Балканите, вирее чудесно и в други страни на Европа, Азия, Северна и Южна Америка и т. н. В България, още в началото на пролетта, тези дървета се разлистват и не след дълго вече са отрупани..

публикувано на 13.06.21 в 06:45

Старинното село Добърско крие изненади дори за туристи, идвали вече тук

Всеки, посетил веднъж село Добърско, Югозападна България, си обещава да се върне отново, защото времето никога не стига, за да обиколи човек и да се полюбува на всички забележителности, скрити тук. Туристите са очаровани първо от прекрасния..

публикувано на 12.06.21 в 06:30

Песен за Ботев

Революционер, поет, журналист, издател, през краткия си живот Христо Ботев успява да създаде едва около 20 стихотворения. Неголямо по обем, творчеството му и до днес се счита за връх в българската литература. Дълбоко емоционални и докосващи са..

публикувано на 02.06.21 в 08:35