Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост (24 май) е тясно свързан с делото на светите братя Кирил и Методий. За Българската православна църква, канонизирала ги за светци, датата за почит е 11 май. Папа Йоан Павел II през 1980 г. обявява светите равноапостоли Кирил и Методий за покровители на Европа.
Сведения за тях черпим от пространните им жития, писани в края на 9-ти век. В ранните исторически извори не се споменава етническият им произход, само социалният - синове на висш византийски сановник. Едва по-късносе казва, че са българи по род, разказва доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев – преподавател в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“, член на Кирило-Методиевския научен център към БАН. Част от мненията, че са били славяни по майка идват от назначаването на Методий за управител на славянска област във Византийската империя. Константин-Кирил участва в различни византийски политически и религиозни мисии като богослов. Какво подтиквасветите братя да създадат азбуката, позната днес като кирилица?
За мисиите на светите братя доц. Чешмеджиев казва, че те са преди всичко политически. Първата е в Арабския Халифат. Константин-Кирил Философ отива без брат си като част от византийска делегация, която спори с ислямски богослови за характера на Светата Троица и по ред други духовни и политически въпроси. И втората мисия на Константин-Кирил като богослов, заедно с брат му Методий, при хазарите, според събеседника ни е политическа. За третата /Моравската/ допуска просветителска цел с политически елемент, защото тяе резултат от съюза между Великоморавия и Византия.
Ръкописи свидетелстват, че глаголицата е употребявана в българските земи до 11 в., след което се развива в Хърватия като прочутата Хърватска ъглеста глаголица. В България кирилицата /близка до гръцката азбука, но с добавени от глаголицата букви за типично славянски звуци/ измества глаголицата. Книжовниците са били двуезични – знаели са гръцки и български. Било е по-лесно да работят на български с кирилицата, отколкото с глаголицата.
Делото на Св. Св. Кирил и Методий няма продължение в Моравия, защото тя самата престава да съществува като държава в края на 9 в. Но то намира своя истински разцвет в България. На него се дължи културният подем от края на 9 и през 10 в., когато българската култура се превръща в европейска и в източник на културни импулси за всички славянски народи. Събеседникът ни допълва, че в България богослужението и книжнината на славянски получават и антивизантийска насоченост, тъй като чрез смяната на литургичния език се сменя и византийският клир. За почитта към двамата братя, която води началото си от края на 9 в., доц. Чешмеджиев обяснява:
Почитта към тях намира почва в България, когато учениците им Климент, Наум и Ангеларий идват в България и основават книжовни школи – едната в Североизточна България с център Преслав, а другата в югозападните български земи. Първите похвални слова за Кирил и Методий са от Климент Охридски. Службата е писана от Константин Преславски – български книжовник от края на 9 и началото на 10 в. Това е най-ранният собствен български култ в нашата църква. Обявени са за равноапостоли, тъй като създават нова книжнина, нова литургия на народи, които са езически. Въвеждат нов модел на християнство и затова са първоучители. Създават идеята за богослужение на разбираем за хората език, което не се приема от Западната църква до Просвещението (края на 17 в.). Така християнството навлиза по-лесно и по-бързо в славянските земи.
За иконописните паметници доц. Чешмеджиев казва, че след смъртта на Кирил в Рим през 869 г., на гроба муе имало икона с горящо кандило. В Охридската катедрала „Св. София“ изображенията на двамата братя са от 11в. и се счита, че са най-ранните. В църквата в с. Курбиново (Северна Македония), където изображенията им са от 12 в., има и запазени надписи, че са учители на българите. В Охрид надписите не са запазени, но събеседникът ни предполага, че са били в същия дух, тъй като култът към двамата братя е свързан и с развитието на Охридската българска архиепископия, създадена през 1018 г. и съществувала като българска църква до 1767 г.
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..