В навечерието на светлия български празник на книжовността, просветата и културата, 24 май, обръщаме поглед към езика на нашите предци. За българите той е олицетворение на националната ни идентичност, носител на важни символни и комуникативни функции.Това сочат и резултатите от представителното изследване на обществените нагласи към съвременния български книжовен език, проведено от Института за български език и Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на Софийския университет*.
Интересно е също, че 64 на сто от анкетираните са отговорили, че не се затрудняват при употребата на пълен и кратък член, но само 52% са дали верен отговор на теста. Едва 38% са дали правилен отговор при употребата в писмената реч на „кого“,“ когото“, „ някого“. Около 60 на сто се справят с бройната форма „няколко стола“, но „няколко ученици“, два стола – двама ученици.
За всеки българин е важна личностната и общностната мотивация за спазването на писмените книжовни норми - отбелязва проф. Красимира Алексова, член на екипа, провел изследването. За нас беше значима обратната връзка с всички, които се интересуват от съвременния български книжовен език и тенденциите в него, които засягат някои от граматичните норми.
Изследователите проследяват в кои сфери и ситуации най-често се допускат грешки, дали българите одобряват заместването на кирилица с латиница или други символи при неофициалното общуване, а също и дали училището е един от най-важните фактори за спазването на книжовните норми. Всеки един език се развива, затова и нормите му са в относителна стабилност - пояснява проф. Алексова. – Затова е важно да се наблюдава дали има преминаване от едно състояние на книжовна норма към друго.
Нашите изследвани лица определят българския език като най-важния фактор на националната ни идентичност. Той е дори преди такива символи като знамето, герба, химна, културната и религиозната принадлежност. Той изпълнява функцията, която ни обединява, интегрира и в същото време ни обособява и разграничава от други народи. Две трети от анкетираните са застъпници на идеята за чистотата и богатството на българския език и неговата неприкосновеност.
Проучването показва също, че българинът възлага на училището голямата задача за ограмотяването на младите хора. Затова смята тази институция за една от най-важните при прилагането и усвояването на книжовните норми.
Това според нас е част от дълговечните виждания на българина за особено важното място на училището и основната функция на учителя при изучаването и прилагането на книжовните норми. Интересно е също, че две трети от анкетираните смятат, че устната реч трябва да следва нормите на писмената. Това е защото именно писмената реч е представителната форма на съществуване на езика. Нейните книжовни норми се изучават усилено в училище, макар че езиковедите винаги си дават сметка, че иновациите настъпват в устната комуникация и несъмнено трябва да се съобразяваме и с тях. Колегите от секцията за съвременен български език много внимателно проследяват съвременното състояние на езика ни за това дали е необходимо да бъдат направени писмени промени по посока на устната комуникация
За разлика от английския или френския език, които имат етимологичен тип правопис, т.е. съобразяват се с това как някога се е пишела дадена дума, българският правопис е морфологичен и затова по-малко затруднява учещите се да пишат на него, смята проф. Алексова
*Представително изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации при съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му.
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..
Най-добрите млади спортисти на България за миналата година ще бъдат наградени днес на церемония, организирана от сайта за детско-юношески спорт Viasport.bg и Фрий Медиа Груп ЕООД . На нея ще присъстват служебният министър на младежта и спорта Георги..
Природозащитниците от Bulgaria Bird Walks организират днес във Варна разходка за наблюдение на водолюбиви птици и горски обитатели. Планирани за два похода в Морската градина от 9,00 и от 13,00 ч. Подобни излети ще има всеки месец в града, съобщи..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..