Новият “тон” в младото отечество задава старата българска столица Търново.

По време на Учредителното събрание /през 1879, за приемане на Конституцията – б.ред./ не само се изковават основите на свободна България, но в града се провежда първото модно ревю, първият дуел от любов – разказва Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново. – Възникват също редица културни събития под въздействието на Европа - създава се първата българска духова музика, изнася се първото театрално представление на открито от местната любителска трупа.

В следосвобожденските години се усещат и първите влияния на западноевропейската мода – така по улиците на Велико Търново елегантни дами и господа в тоалети по френски маниер се разминават с хора в традиционни български носии. Обаче, с яростна съпротива от най-консервативните граждани, се посрещат редица модни явления. Това са например разкошните дълги рокли с дълбоки деколтета, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации „буфан“ ръкави. А също шапките с щраусови пера и воалетки. За всичко това свидетелства вестник “Борба”. На пожълтелите му страници от старите времена четем:

Ако речем да правим сравнение на новите моди в Търново с другите населени градове, Търново по разнообразните моди стои на първо място. Както щете, но има дами, и то доста много, които носят цилиндрически шапки като турските и албанските едно време фесове. Като прибавите маникюр на ноктите и червило на устните, ще рече, че нашите търновки конкурират по устните французойките, по ноктите на ръцете – турските кадъни, по шапките – албанските официални накити. Ако на някои да им липсва обществен срам, мъжете им пък как ги търпят такива оригиналности, просто се чудим. Това не е нашенско облекло, а една пъстра смесица, която прави жените много смешни и да се чудиш те търновки ли са, европейки ли са, туркини ли са, албанки ли са. Затова ние предлагаме намесата на властите, другото е от лукаваго.

Местният печат громи не само дамските тоалети, допустими единствено във вариететата, но по-късно и кинематографа, грамофона, футболните мачове, „безнравствените“ романи, заклеймявайки ги като криворазбрана цивилизация. За носители на това развратно поведение биват нарочени някои интелектуалки, учителки и чиновнички, които, еманципирали се икономически, дори настояват за развод заради изостаналостта на своите половинки.

Оказвайки се най-възприемчиви към модерния начин на живот, именно тези жени диктуват градската мода. По това време Търново разполага с множество модни ателиета. Ала заможните „боляри“ /както наричат търновчани по аналогия със средновековните ни аристократи преди османската власт/ си изписват и дрехи, рекламирани във френски журнали – всекидневно облекло, за балове и други официални събития.

Търновки се оказват суетни, но не по-малко суетни били „болярите“, които особено държали на наконтения си европейски вид – разказва още Тодорка Недева. – Всъщност по-утвърдените майстори изработвали именно облеклото на търновци.

Освен това в града пристигали изтънчени и богати мъже от цяла Северна България, за да си поръчват дрехи при търновските шивачи. Модистките също били добри в занаята – те получавали списания с кройки от Западна Европа и изработвали тоалетите досущ като в журналите. Но като че ли със самобитен талант се отличавали най-вече плетачките, които правели на една, на две куки модните тогава блузи, пуловери, жакети. До услугите им прибягвали и дами от Русе, от Свищов, за да притежават нещо интересно и оригинално в своя гардероб.

Ако с машина на времето се върнем в първите десетилетия на миналия век, ще влезем в някоя гравюра на стар майстор – в нея дами, пременени в пищен тоалет, позират с финес, а господа в редингот и с цилиндър елегантно се облягат на бастунче.

Снимки: архив