Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

София и Белград – археологически бисери

Съвместната българо-сръбска изложба, наречена „София и Белград. Археологически бисери“ могат да видят гражданите и гостите на двете столици до края на месец юли. В софийската градина „Кристал“ експозицията беше открита на 10 юни, а в галерията на Сръбската академия на науките и изкуствата /САНИ/ откриването е предвидено за 14-ти. С проявата се отбелязват 140 години от установяване на дипломатическите отношения между България и Сърбия и 15 от сътрудничеството между БАН и Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ) в сферата на археологията.

Изложбата е организирана в рамките на българо-сръбски трансграничен проект за проучване и представяне на археологическите култури на територията на двете страни, обяснява археологът Снежана Горянова, уредник от българска страна. Желанието ни е да сме извън музейната среда, т.е. археологията да излезе на среща с гражданите, а не само с активната публика, която би дошла да търси информация в музеите. Бихме искали жителите на двете столици, които все по-често си гостуват, да видят нещо от миналото и на другия град и да познават балканското ни минало, доста общо, но и с доста различия.

Археологическите открития от двете столици стигат до гражданите по идея на Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките и Сръбската академия на науките и изкуствата. Какво от откритията на сръбските археолози представлява интерес за учените у нас?

Снимка: Иво ИвановБелград от късната епоха е много по-различен от София, обяснява Снежана Горянова и уточнява: Под късна епоха имам предвид периода на Средновековието и Османския период, тъй като съдбата на Белград е на границата между османския и европейския свят, има чести смени на властите там. В този период градът се развива много активно, и то поделено между тези два свята, а строителството и укрепването на града се извършват и от едната и от другата страна. Заедно с това Белград има и знакови обекти от праисторията, от античния Сингидунум /така се е наричал Белград в Римската епоха/. Така че наблюдаваме цялостното развитие от праисторията до съвременната история както в Белград, така и в София. Макар силните периоди да са различни в двата града, имаме възможност за добра съпоставка. А връзката между тях е път, съществуващ от хилядолетие, известен днес като диагонален път от Европа към Константинопол /Via Diagonalis/, в който днешните Белград и София винаги са били важни пунктове.

В центъра на Белград започна едно значително строителство - така наречения проект „Београд на води“, дали сръбските археолози имат нови находки в тази зона?

Все още са в началото, надявам се да имат добри резултати там. През последната година имат много сериозен резултат на един от централните белградски площади пред Народния музей, където беше разкрита така наречената „Вюртембергова порта“ и вероятно останки от по-ранна порта от античността.

Що се отнася до научните контакти между археолозите от двете балкански държави, Снежана Горянова казва: 

Да, ние имаме доста добри контакти, особено в последните 15 години. Познаваме се добре, те са запознати с нашите последни изследвания. При провеждането на една конференция на Археологическото дружество в Пирот, посетиха София и бяха наистина впечатлени от това, което представлява градът ни по отношение на археологията.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05