В недалечното минало град Самоков e известен като средище на култура, просвета и именити зографи. Основният тласък в развитието му обаче, дава железодобивът, познат в района от средата на първото хилядолетие преди Христа. Желязото било ценено, защото не ръждясвало и го търсели за направата на котви, инструменти и оръжия. Това го правело скъп продукт, в чието производство било ангажирано местното мъжко население срещу добри доходи.
Там където има средства и парични обороти се създават условия за развитие на духовна култура и просперитет, на множество занаяти, което обуславя и разцвета на населеното място – разказва Веселин Хаджиангелов, директор на Историческия музей в Самоков. – Самоков е и кръстопътен район, в който се смесват няколко народностни групи, съчетали мислене и култура.
Религията също е оказала влияние - в района са открити повече от 12 раннохристиянски църкви, датирани от IV-VI в. Градът е между големите манастирски центрове на България. През XVII-XVIII в. самоковско попада в ареала на т.нар.Софийска Мала Света гора. Монашеското братство, което строи църкви и манастири в планините Витоша, Плана, Верила и Рила оказва влияние на цялостното развитие. От една страна християнският подем, който в условията на турско робство се явява основен елемент за съхраняване на идентичността и вярата, от друга - добрите икономически възможности са сериозни предпоставки градът да се превърне в духовен и културен център.
От 1557 г. до 1907 г. Самоков е център на епархия, която изиграва съществена роля в запазването на българския език и дух. От тогава датират петте съществуващи църкви в града. Просперитетът предопределя и развитието на просветното дело. Идват първите учители – Неофит Рилски, който е и секретар на митрополит Игнатий, Баба Неделя Караиванова –учителка и революционерка, Захарий Круша – автор на учебна и възрожденска книжнина, Димитър Благоев – с принос в методиката за обучение по четене и писане.
В края на XVIII в. възниква Самоковската художествена школа, чийто основател е Христо Димитров, родоначалник на Доспейския зографски род и баща на първия художник, създал светска живопис – Захарий Зограф. До последния зограф, Михал Белстойнев (1858-1923), в продължение на 170 години са известни около 100 художници, повечето зографи. Техни произведения се пазят в Москва, Йерусалим, Света Гора. Това разпространение на образци на Самоковската школа е наложило мнението, че тя е най-голямата и най-значимата.
Друг зографски род е Доспевският, като Станислав Доспевски е първият художник с академично образование. Родоначалникът на Образописовия род – Иван е автор на първия възрожденски портрет от 1829 г. Самоковските зографи са пътували, контактували са с други художници и зографи, работили са в църкви и манастири в Сърбия, Македония, Атон.
В Историческия музей в Самоков се пази част от архива на Захарий Зограф и Никола Образописов с техни записки за начина им на работа. Захарий Зограф е купувал италиански албуми, за да учи пропорции и анатомия на човешкото тяло, което говори за интереси извън каноните на иконописта.
Самоков е градът, в който възниква и първата печатница.
1828 г. Никола Карастоянов закупува печатарска преса от Сърбия, която внася нелегално –обяснява Хаджиангелов. – Официалните печатници са имали разрешение от султана. Запазени са писма, с които Никола и синът му Анастас правят опити за разрешително, но не успяват. Въпреки това издават около 30 книги и множество щампи на икони. И ако бащата е първият професионален печатар, синът – Анастас, става първият професионален фотограф. Отивайки по печатарско дело в Сърбия се запознава с фотографията и отваря ателиета. Става придворен фотограф, автор на най-известните фотографии на популярни дейци и революционери от близкото минало.
Снимки: bg.wikipedia.org
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..