Туризмът в България и възможността да се създаде единен, положителен и устойчив "бранд България“ бяха предмет на дискусия между практици от рекламния и комуникационния бизнес, анализатори и журналисти. Въпреки продължаващото застрояване на българското Черноморие и вече регистрираните, макар и малки, първи спадове в летните резервации на основни пазари като Русия и Германия, на пръв поглед картината на международния туризъм в България е добра. По данни на Министерството на туризма през 2018 г. за първи път в страната са отчетени над 9 млн. чуждестранни туристически посещения, а приходите в сектора надхвърлиха 8,4 млрд. лв. Положителната тенденция продължава и през настоящата година: 590 млн. евро, или с 4% повече, са приходите от международен туризъм за първите четири месеца. На този оптимистичен фон обаче има множество проблеми, които пречат на по-добрата разпознаваемост на страната и утвърждаването й като предпочитано място за почивка и целогодишна туристическа дестинация.

За да бъде едно място прекрасна туристическа дестинация, трябва да е удобно и да се харесва и на местните хора - смята Весела Николаева, създала сайт, посветен на туризма в Северозападна България - severozapazenabg.com.– Давам пример с едно наше пътуване в Дунавския регион, в което установихме за пореден път, че всички табели са на български, а част от тях са сбъркани и скрити от храсти. Така посланието, което излъчваме към туристите не е за гостоприемство, а по-скоро за приключенска дестинация, в която се движиш опипом.

Друг проблем е, че все още много хора у нас не владеят добре нито един чужд език, казва Весела и допълва, че макар в градове като Русе и Видин заетите в туризма знаят или учат румънски, а тези в Северозападна България говорят сръбски, комуникацията с туристите от други култури е изключително трудна. Проблем е и твърде краткият сезон за някои от дестинациите у нас и неглижирането на потенциала на различните активности, които биха могли да доразвият туризма в региона и да го направят целогодишен.

Как се отразява гостоприемството ни на желанието на чуждестранните туристи да посетят отново страната ни – на това обърна внимание и Георги Ауад от Българска агенция за медийни анализи „Персептика“:

Ние имаме проучване от 2016 година, фокусирано върху това колко от туристите от европейските държави мислят за почивката си в България, и колко биха я повторили. Открихме, че има различни нагласи за това как човек избира да дойде на почивка у нас. През 2016-та, заради мигрантската вълна се установи, че хората от Северна Европа не биха дошли тук само защото българите са негативно настроени към мигрантите. Тоест за някои хора пречката не се изразява в пари, а е свързана с идеалите. Проблем е също така, че ние се рекламираме много хаотично.

Рекламата е от ключово значение за позиционирането на българския туризъм на силно конкурентния международен пазар. Към какви целеви групи е насочена, какъв и доколко траен е ефектът от нея и кои са успешните примери са въпроси, които вълнуват бранша у нас. И макар според експерти тя често да е твърде хаотична, има и добри примери като последната рекламна кампания на България, осъществена през 2018-2019 г. във Великобритания. Тя е част от комуникационен проект на Министерството на туризма, а за нейната ефективност говори значителният ръст на резервациите за летните български курорти на британския пазар.

В периода януари-февруари, Националният статистически институт отчете ръст от 53% на посещенията от Великобритания. Спрямо данните за предния период /септември - декември 2018/, има 15% ръст, което ни кара да мислим, че кампанията е била успешна –заяви Десислава Олованова управител на агенция „Маккан София“, която стои зад рекламната кампания, наградена и на проведения през юни в Пловдив Фестивал на рекламните агенции в България.Според нея, принос за ръста може би има и Брекзит, тъй като България е евтин пазар и в момент на тотална несигурност за британците, те не си спестяват почивката, а избират място, където ще им бъде максимално евтино.