Смяна на модела за финансиране на партиите очерта нови разделителни линии в политическия живот

Скоро след европейските избори и около три месеца преди местните наесен, в България се възроди идеята за радикално орязване на партийните субсидии. Конкретен повод даде финансова проверка, според която не само парламентарните, но и извънпарламентарни сили, са вземали по-високи субсидии от полагащите се по закон. Финансовото министерство публикува списък, според който вземайки по 13, а не по 11 лева за всеки получен глас, най-много са се облагодетелствали ГЕРБ /5,7 млн. лв./, БСП /4,3 млн./, ДПС /1,6 млн./ Парламентът реши надвзетото да бъде върнато до 2020 година, и последваха стъпки за намаляване на субсидирането на политическите партии от държавния бюджет.

Тази идея всъщност беше лансирана още през юли 2015 година от шоумена Слави Трифонов и на организиран от него референдум получи подкрепа от над 2,5 млн. гласа. Заради недостиг на 12 хиляди гласа за постигане на задължителния минимум за влизане в сила, тогава тя не се реализира.

През 2015-та управляващата ГЕРБ бе против идеята, но през юни т.г. я прегърна и дори се съгласи с искане на ДПС да бъде позволено неограничено финансиране на партиите от бизнеса и частни лица. За основната опозиционна сила БСП последното е „атентат срещу базисните постижения на българската демокрация“, а някои наблюдатели предупредиха, че моментът за смяна на модела на партийно финансиране не е подходящ. Въпреки това, в началото на юли с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Атака" и "Воля" парламентът прие правителствен законопроект за промени в държавния бюджет за 2019 година, по силата на който субсидията за партиите бе намалена от 11 на 1 лев за всеки получен глас. БСП беше склонна за намаляване, но не и до 1 лев, за да не се допускат външни или мафиотски интереси в политиката. Аналогична позиция заеха и участващите в управляващата коалиция формации ВМРО и НФСБ.

Противоречията около темата очертаха нови разделителни линии в политически живот на България. Смяната на модела за финансиране на партиите управляващата партия ГЕРБ прие по предложение на опозиционното Движение за права и свободи. С тази промяна се съгласи само една от трите формации на участващата в управлението коалиция Обеднени патриоти – партия "Атака". Останалите две съставни сили на Обеднените патриоти – ВМРО и НФСБ, на практика се оказаха на другата страна на барикадата заедно с БСП.

Противоречията надхвърлиха границите на България, защото БСП оспори промяната с писмо до Европейската комисия, ОССЕ, ПАСЕ, Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Партията на европейските социалисти, посланиците на държавите от ЕС и САЩ в България. В писмото БСП алармира, че решението за по-ниска субсидия фундаментално променя условията за функциониране на политическата система.

Неодобрително е и отношението на неправителствената организация „Прозрачност без граници“, според която финансирането на партии от фирми ще превърне държавата в разграден двор и ще отвори врати за множество негативни явления.

Преди местните избори на 27 октомври и 3 ноември електоратът в България е изправен пред една объркваща промяна. Преди три години той не можа да я наложи по правилата на пряката демокрация с над 2,5 милиона гласа „за“ на национален референдум, а сега му я поднасят по правилата на представителната демокрация със само 119 гласа „за“ от общо 206 гласували в парламента.

Ще се отрази ли и как това обстоятелство върху изборните резултати наесен, е трудно да предположим. Може да предположим обаче, че губещите на местния вот ще хвърлят вината за незадоволителното си представяне на печелившите с обвинения за купуване на гласове.

Още от категорията

България наложи Западните Балкани трайно в дневния ред на ЕС

Западните Балкани и техният напредък по пътя към европейското членство бяха тема на конференция в София с участието на дипломати, депутати, учени и експерти от всички балкански държави. Събитието се проведе под патронажа на Фондацията за..

публикувано на 09.12.19 в 13:08
Посланик Райчевски на откриването на 15-тата международна среща на българските медии в Тирана

Наблюдава се ръст на стокообмена между България и Албания

Националният празник на Албания, 28 ноември, тази година е белязан от трагични обстоятелства – тежкото земетресение, което разтърси страната преди два дни, взе десетки жертви, стотици са ранените, а материалните щети сасериозни. Денят на..

публикувано на 28.11.19 в 12:16
Бойко Борисов:

САЩ ще получат своя дял от неосъществените руски енергийни проекти в България

При заминаването за САЩ, премиерът Бойко Борисов заяви, че няма да допусне база на НАТО на българското Черноморие. Борисов не си хвърля думите напразно, той знаеше, че никой във Вашингтон няма да иска от България това. Още повече, че президентът..

публикувано на 26.11.19 в 11:24