През 1993 г. висшите учебни заведения в България отвориха врати за българските общности извън пределите на страната. За да учат в български университет кандидат-студентите от българските диаспори, трябва да отговарят на няколко условия: да са с български произход, т.е. да имат българи в рода си; да имат документ за завършено средно образование, който позволява да кандидатстват във висшите училища и в страната, в която живеят; да пребивават постоянно в друга страна, не в България, което се доказва с документ за самоличност. Според график за съответната страна всеки желаещ подава документи пред комисия с представители на МОН и Държавната агенция за българите в чужбина.

Там където работна група не може да отиде, документи се подават в съответното българско дипломатическо представителство, какъвто е случаят с Казахстан – обяснява Венко Божанов – главен експерт в Дирекция Висше образование в МОН.

При регистриране кандидатът получава входящ номер и полага теста по български език и литература и история на България. Тестовете се проверяват и оценяват от специалисти в София и резултатите се публикуват на сайта на МОН. Балът за класиране се образува от оценката от теста, средния успех от държавните зрелостни изпити, положени в съответната страна и оценката по специфичен предмет, в зависимост от специалността, която иска да учи кандидатът. Изчислява се от специалисти в МОН, след което дирекция Информационни и комуникационни технологии извършва класирането. Първото класиране е по бал и е съобразено с плана за прием за съответната страна. Всеки, който не е успял в първото класиране, може да участва във второто, което приключва преди да започне записването в българските ВУЗ-ове.

Има специалности, предпочитани от нашите сънародници, за които конкуренцията е голяма и понякога местата не достигат. Като такива Венко Божанов сочи медицинските, които са приоритет за кандидатите от Западните покрайнини и Македония. Кандидатите от Молдова и Украйна избират психология, публична администрация, политически науки, международни отношения, туризъм. От кои страни младежите от българските общности проявяват желание да учат в България?

Последните 10-тина и повече години най-много са от Украйна и Молдова – казва експертът. - Постоянна е бройката от Сърбия, Западните покрайнини, които основно са от района на Димитровград и Босилеград. Цели випуски от средни училища на тези два града кандидатстват в български ВУЗ.

Данните от тазгодишната кандидат-студентска кампания сред българските общности все още са непълни, тъй като приемът продължава. Знае се, че от Украйна кандидатите са 343, което е с около 30-40 души повече от миналата година, а от Молдова са 125 и също има ръст. В Димитровград, където тези дни се приемаха документи кандидатите са над 100. Към края си е и кампанията в Албания и Косово.

Трябва ли кандидатите да разполагат с гарантирани средства, за да бъдат приети да учат в България?

Това стоеше като проблем преди няколко години, когато трябваше да отговарят на условията за чуждестранни граждани, пребиваващи в България - обяснява Венко Божанов .- След поправки в съответните нормативни документи сега е достатъчно, че студентите, докторантите и специализантите от българската диаспора получават стипендия и имат осигурено общежитие. С това, изискванията на българските органи към чужденците, пребиваващи в България са изпълнени: имат осигурен доход – стипендия от 240 лв. и настаняване – общежитие. Стипендията се отпуска на студентите безусловно само първата година на обучението, а за втори и по-следващ курс се изисква минималният успех от завършените семестри да е добър 4.00. Докторантите и специализантите получават стипендия през цялото време на обучение.