От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.С тези думи откривателят на брауновия газ - българинът Илия Вълков, формулира своето изобретение, вдъхновено от пасаж в Библията. Известен е сред научните среди като австралийския учен Юл Браун, защото емигрира в Австралия в средата на миналия век. Там през 1971 г. осъществява най-смелата си мечта – добиването на браунов газ чрез електролиза, която разделя водната молекула на кислород и водород в съотношение 1 към 2. В химията съединението, което се получава при деленето, е известно като „гърмящ газ“, който гори чрез експлозия. Ученият обаче успява да преобразува процеса в имплозия, която описва така:

Вземам водата, преобразувам я на газ, използвам неговата енергия и го превръщам обратно във вода. Това е кръговрат и никога не свършва. Отделеният газ успява да оползотвори за задвижването на автомобил, с който изминава 1600 км, като вместо гориво използва вода и батерии, преобразуващи водата в браунов газ. За съжаление откритието на проф. Илия Вълков среща скептицизма на научната общност, която твърди, че свойствата на брауновия газ са необясними според законите на термодинамиката и химията. Въпреки това откритието му намира приложение в производството на генератори на браунов газ, създаването на газови смеси за дълбоководно лeководолазно дишане с акваланг, браунова горелка, която може да топи и споява всякакви метали, да реже различни материали.

Като продължение на откритието на Илия Вълков, наскоро двама български учени разработиха и патентоваха инсталация за добив на браунов газ от морска вода и свързания с този процес добив на минерални ресурси от морската вода. С проекта си, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ в България, инженерите Чавдар Каменаров и Пламен Каменаров направиха истински пробив в областта на възобновяемите енергийни източници:

Нашата цел беше първоначално да търсим енергия от вода, но в процеса на работа се оказа, че това, което получаваме като отпадък, е много по-ценно от самия браунов газ – пояснява инж. Чавдар Каменаров. – Така вместо да добиваме енергия получихме минерални ресурси. Така дойде идеята за използването на произведения от инсталацията браунов газ за добив на минерали под формата на утайки, изключително богати на полиметали.

Интересното в случая е, че източникът – морска вода е неизчерпаем, а технологията позволява избирателно натрупване на определени метали за сметка на други. Освен това добивът им е съизмерим с този от подземните рудни находища, но с разликата, че всички рудни находища са изчерпаеми. Още едно голямо предимство е, че технологията не замърсява околната среда, дори обратното – може да се използва за пречистване на силно замърсени индустриални води:

Освен добив на минерални ресурси, чрез изгарянето на брауновия газ се добива и чиста питейна вода от морето – продължава инж. Каменаров. – В един следващ етап технологията може да се използва като енергийна инсталация за изгаряне на битови отпадъци и превръщането им в топлинна или електрическа енергия. Самото наличие на браунов газ снижава токсичността, но не я премахва, което налага изграждането на пречиствателни станции за въздуха. Освен изброените приложения, самата инсталация, която създадохме може да се използва и за почистване на хвостохранилища, където са натрупани изключително вредни радиоактивни отпадъци. Брауновият газ с успех се използва в Китай за неутрализирането на отпадъците от атомните централи. 

В края на септември изобретението ще бъде представено в гр. Пловдив пред научната общност и представители на индустрията.

Снимки: личен архив