България няма значителни залежи на газ, нито е голям газов пазар, но има големи общоевропейски планове в тази област. Става дума преди всичко за проекта за европейски газов разпределителен център и борса, откъдето да могат да се снабдяват клиенти от различни европейски страни. След замразяването през 2014г. на проекта за газопровод  „Южен поток“, който трябваше да докарва по дъното на Черно море до българския бряг всяка година повече от 64 млрд. куб. м. руски природен газ, идеята за газов хъб в страната стана по-скоро илюзорна. Нещата оттогава до днес обаче претърпяха еволюция. Невинаги в положителна посока, но все пак положението е променено.

Засега българските надежди да бъдат открити находища на нефт и газ в български териториални води на Черно море не се оправдават. Наскоро беше съобщено, че сондажите в морето край Бургас не са дали положителни резултати. Но така или иначе, България не разчиташе само на собствен газ за европейските си амбиции. И не спря да работи за реализирането на проекта за хъба „Балкан“ на брега на Черно море. Страната положи немалко усилия да разнообрази и увеличи капацитета на своята газопреносна мрежа, по която да потекат милиарди кубически метри руски, азербайджански, американски и от всички останали други възможни източници природен газ. Вече е налице споразумение с Азербайджан за доставката на 1 млрд. куб. м газ годишно от 2020г. Напредва строителството на газовата връзка с Гърция, която също трябва да позволи доставката на допълнителни количества газ, вкл. и втечнен американски. Такъв в действителност вече беше доставен за първи път и всички търговци останаха доволни от цените и условията по доставката. Силна подкрепа на българските газови проекти оказа също Русия и нейният Газпром. Той наскоро завърши строителството по дъното на Черно море на газопровода „Турски поток“, чиято втора тръба ще преминава през България и ще пренася 15.75 млрд. куб. м.  руски газ годишно.

Това не беше напълно сигурно докато руският министър на енергетиката Александър Новак не заяви публично в Турция, че България е предпочетена пред Гърция за продължаването в посока Централна Европа на този газопровод. До този момент отношенията между двете страни по този въпрос бяха на фирмено равнище – между руския Газпром и българския Булгаргаз. Двете компании се разбраха за строителство и захранване на българска територия на тръба с газ, която да прекоси страната от турската граница на югоизток до северозападната граница със Сърбия. Българската страна даже проведе конкурс за избирането на строител на тази отсечка от 474 км, като в момента се водят юридически спорове и има реална опасност строителството да се забави повече от предвиденото за пускането на съоръжението на стойност 1.1 млрд. евро през 2020г. Така или иначе доставките и продажбите на газ са договорени за 90% от количеството руски газ в тръбата и България разчита да получава по около 100 млн. евро годишни такси за транзит. Тук обаче ще бъде добре да се каже, че заедно с продължението на „Турски поток“ през България, руският газов гигант „Газпром“ спира да пренася по ненужния вече Трансбалкански газопровод, преминаващ през страната, руски газ през Украйна за Турция, от транзита на който България трябваше да получи над 700 млн. евро до 2030г.

Много важно е да се отбележи, че българските власти твърдят, че са си направили необходимите изводи от провала на „Южен поток“, който не беше реализиран поради несъответствие с европейските изисквания и правила. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова уверява, че „стари грешки няма да повтаряме“ и проектът е съгласуван и одобрен от Брюксел. Дано е така и със САЩ, защото и те се намесиха в казуса за спиране на „Южен поток“. В такъв случай може да се каже, че една важна конкретна първа стъпка в посока на главната европейска цел е вече направена.