Колекционерството е популярно като хоби на богатите или известните личности, които събират произведения на изкуството, оръжия, скъпи ретро автомобили и какво ли не още. Тази тяхна страст несъмнено изисква големи харчове. Но истината е, че не всяка колекция се нуждае от много средства. Най-често тя има по-скоро сантиментална стойност и се състои от любими предмети, които хората събират още от деца. Ценни експонати в детска колекция могат да бъдат стъклени топчета, войници, опаковки от различни лакомства, снимки на спортисти или на герои от различни филми. Често децата виждат в това възможност да бъдат харесвани и търсени. При други хора страстта да събират определени неща се ражда след като пораснат – може би като забавена във времето радост от детството.

Какво би било интересно да колекционираме, ако сме възрастни? Също както при децата, възможностите са безброй – бирени, а и всякакви други видове чаши, бутилки, шапки, очила, телефони, запалки. Едно несъмнено любопитно хоби е събирането на цигарени кутии. Популярно по света, то има свои последователи и у нас. Сред тях е силистренецът Димитър Георгиев. Неговата колекция наброява близо 700 кутии български цигари от периода 1904-1989 г. Най-старата, от 1904, е от цигари „Асен ІІ“ на  пловдивската тютюнева фабрика „Димитър Мардас“. Колекцията впечатлява не само с уникалните си експонати, но и с бързината, с която са събрани, тъй като Димитър се занимава с това хоби само от шест години.

Всичко започна съвсем случайно, докато разглеждах един от сайтовете за търговия. Видях няколко стари кутии и ми стана любопитно, защото не бях срещал никога такива. Мисля, че бяха от 40-те години. Първата кутия беше от една пловдивска фабрика, произвеждала цигари „Президентъ“. Тя е неразпечатвана, с цигарите в нея, мисля, че бяха от 1943 година. Те са произвеждани във фабрика „Тютюнджян“ Фамилията /Гарабедян-Тютюнджян, б.а./ е една от първите, заедно с Томасян, които откриват фабрики в Пловдив. Отначало сами кълцат тютюна, после закупуват и бензинови резачки и постепенно стават едни от най-големите производители на цигари в града през 20-те и 30-те години.

Част от кутиите, важни за Димитър, са юбилейни или са произвеждани по значими за времето си поводи, официални форуми и т.н.. Сред тях са конгреси на управляващата /през 1945-1989/ Българска комунистическа партия, различни събрания, празници и дори полетът /през 1979/ на първия български космонавт Георги Иванов. За последната Димитър признава, че все още я търси, но за сметка на това:

Притежавам интересни експонати отпреди 1944, сред които цигари „Скиор“, „Пилот“, „Спорт“ и други. Имам и цигари против астма, както и такива за отказване от вредния навик – казва той и допълва, че сред експонатите има  кутии, украсени с карикатури. Авторите им остават неизвестни, но най-често те са свързани с рекламата на дадената марка. През годините са произвеждани и цигари, чиито кутии били реклама на български градове, села и исторически забележителности. Те също заемат своето място в сбирката на силистренеца.

Колекционирането е страст, която разширява познанията за света, контактите, обогатява живота и го прави още по-интересен. Сбирката може да бъде по същия начин полезна и за другите, ако стане част от музей. За подобно начинание мисли и Димитър Георгиев. Има и пречки, обаче. Според Димитър, те са както финансови, така и чисто исторически, тъй като град Силистра никога не е бил свързан с тютюневата индустрия у нас. Не така стоят нещата в Пловдив, който е неин исторически център в България. Именно там, според Димитър, трябва да бъде създаден липсващият все още музей, който разкрива историята на тази индустрия у нас. Досега в Пловдив е правена временна изложба „ДИМ. Историята на тютюна” /януари-март/ в рамките на програмата Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Снимки: личен архив