На фона на консуматорското отношение към света, който ни заобикаля, някак все по-трудно се говори за вярата в Бог и вечността. Въпреки това, писателят Мартин Ралчевски* успява открито и от душа да напомня в книгите си за вечните християнски послания с надеждата за духовно възраждане. И не само защото е възпитаник на Богословския факултет към  СУ, а защото е убеден, че доброто губи силата и смисъла си, извън контекста на вярата. Наскоро Ралчевски представи най-новата си книга „Смисълът в живота“, по която е написал и сценарий. Сюжетът засяга обезлюдяването на Родопите и изчезването на българската идентичност:

Дълбоко се надявам с тази книга да покажа, че един единствен човек може да обърне цяла планина или шепа хора – цяла една държава, за доброто, само с вяра – отбелязва писателят. – Както всеки се обръща към красивото и истинското, така и чистата, неподправена вяра носи силно послание. Ако един единствен човек, с цялата си душа и сърце реши, че няма да допусне умирането на българщината в Родопите – аз го вярвам! – ще предаде вярата си на още двама, трима, четирима, петима! Ще стане общност и няма да предадем Родопите! Цялата провинция и цялата пустееща България, няма да я предадем! Може и да съм прекален оптимист, но го вярвам! Разбирате ли? Трябва да вярваме!

Затова Мартин Ралчевски се надява описаната история в най-новата му книга да бъде филмирана. Още повече, че от началото на прехода до сега в България не е създаден нито един православен игрален филм.  В продължение на 30 години руснаците успяват да направят 120 филма, румънците и сърбите също не остават назад, да не говорим за гърците, които ревниво пазят православните си традиции.

Ние не направихме нито един. Аз съм написал и сценарий и не изисква голям бюджет. Мечтая си някой добър човек, който има възможности – да откликне. Ето освен сценарий има и режисьор, който ще работи по него, продуцент също има, остава финансирането. Надявам се, но не вярвам българската държава да иска да спонсорира нещо, което се отнася до духовността на този народ. Държавата ни има други цели – проевропейски, проатлантически, неолиберални, затова си мисля, че някой богат човек, който обича България би могъл да помогне това да се случи.

Да, наистина тя е драматична, но има силен положителен завършек. Аз си пожелавам същото и за България, след драмата, страданията – накрая да има едно възраждане и възход! Защо не?! Един човек, който е изживял тежка болест, напълно оздравява и започва нов живот. Помни болестта и през какво е преминал и затова вече е внимателен – не пуши, не пие, пази се от определени храни, но вече е нов човек и е здрав. Така и с книгата ми, която дава надежда, че е възможно едно такова възраждане, но не като политически проект или нещо измислено! Възраждане без Бога не става, без любовта към православието и българския език. Затова говорим за едно истинско чудо, което съм описал, но няма да разкажа, за да може да бъде изживяно от четящия – да почувства катарзиса. Затова ми се иска посланието ми да докосне повече хора и ако дай Боже се осъществи мечтата ми да стане филм – той може да достигне до хиляди българи, дори милиони … Филмът преминава граници през социалните мрежи, тук не става дума за печалба, а за вярата: „Ти си вечен, имаш душа, Бог те обича!“ Какво по-прекрасно от това? И България ще я има! 

*Писателската кариера на Мартин Ралчевски започва преди около 15 години в Мексико, където се снима като каскадьор във филма „Троя“(2004), с участието на Брад Пит. Там той пише стихотворения на български и на английски език. Когато се завръща в България създава и първия си роман „Безкрайна нощ“ (2008), който вече е издаден на английски и руски езици. От десет години живее със семейството си в югозападна Англия, където продължава творческата си дейност и пише романи, сборници с разкази и филмови сценарии. Романът му „30 паунда“ (2012) е издаден на немски език. Сборникът му с разкази „Душа“ (2018) , в продължение на месеци е на първо място по продажби в България, според популярната класация на „БГ книга“.