Ибиса привечер, огряна от последните лъчи на слънцето. Звучи чилаут, който се ражда из-под пръстите на Оги Марински. Казва, че е отишъл в Ибиса за малко, но все още е там – вече 10 години. Силуетът му, с развени от вятъра коси, подхванал китарата, се очертава на фона на огненото небе над острова. Освен, че се занимава с музика, Оги Марински умело танцува и с огъня. Затова често можете да го видите в някое огнено шоу. Тъй като танците с пой /топка, вързана на въже, използвана в жонглирането с огън/ не са характерни за България, се изкушавам да го питам, как го е намерил огънят.
Дълга история, – усмихва се Оги. – Освен че съм живял 10 години в Испания, съм бил и 15 години в Китай. Всъщност, оттам започна цялата работа. Живеех в Китай и пътувах до Тайланд. Там ги видях как танцуват по островите си и бях възхитен. Но си казах, че това никога няма да го науча. След няколко години обаче едно момче ми показа елементи от танците с огъня. Започнах да се упражнявам, но съвсем сериозно – аз съм малко фанатик във всичко. Две-три години тренирах вкъщи. Веднъж показах на мои китайски приятели какво съм научил и те започнаха да ме канят да правя представления. Така започнах.
За усещането да подчиниш огъня на себе си, споделя: Хората си мислят, че е опасно, защото огънят е стихия. И аз така си мислех и в началото ме беше страх. Всъщност, когато имаш контрол, не е опасно, само така изглежда, – смее се той. – Докато правя шоуто, изпадам в транс и за мен, и за публиката времето e нещо субективно. Всичко трае 10 минути, а усещането е, че е минал половин час.
Няма го вече стария Китай, който го знаем от книгите и филмите. Той стана повече Америка от Америка. И след Олимпийските игри в Пекин си тръгнах, казва Оги. Намира за себе си друга Обетована земя – Ибиса. Покрай танците с огъня при него се завръща и музиката. Тя навлиза в живота му още в детството, когато баба му го учи да свири на хармоника. На 10 години се захваща с китарата.
Днес свири класика, рок, фламенко, макар да признава: Не го нося в сърцето си. Фламенкото е начин на мислене и на живот.
Тъй като Ибиса е Меката на електронната музика, тя също го съблазнява. Предполага, че следващият му проект ще бъде именно в този стил. Място за изява намира в клубове, партита или просто по залез слънце в западната част на острова. Но каквото и да свириш, без вдъхновение не става. А всеки творец намира вдъхновението посвоему.
Вдъхновението идва от свиренето, – казва за себе си Оги.– Когато започвам да свиря, нямам вдъхновение, но постепенно то се натрупва. Разбира се, то идва и от външния живот – природа, впечатления от света. Късметлия съм да бъда на такова място, защото в Ибиса е много пъстро. Тук има множество извори на вдъхновение.
Всеки, който е бил в Ибиса, иска да се върне, уверява Оги Марински. За туристите това е парти остров, за останалите – нещо по-различно. Тук всичко е мъничко, всеки познава всеки. Говоря за хората, които постоянно живеем тук. Когато милионите туристи си тръгнат, остава това – духът на Ибиса, казва Оги. Но кои са за него приоритетите в живота и кое го тласка напред?
Първото нещо, което ми идва наум, е свободата. Свободата да мога да следвам себе си, моя вътрешен инстинкт, така да го наречем, не обществото, не приятелите, не съветите на този или онзи. Затова в последните години малко се отдалечих, – признава Оги. – Навън шумът е прекалено много. Сега живея сам в гората. Така успявам да се вслушвам в това, какво се случва в мен, и се стремя максимално да следвам вътрешното си „Аз“. За мен това е една от най-големите ценности в личен план.
Снимки: личен архив
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа...
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан...