Не съм избрал вашия фолклор вместо нещо друго и не съм се отказал от предишните си музикални интереси. Но в момента, в който за пръв път чух българска народна музика, почувствах много силно, че се индентифицирам с нея – думи на Мигел Фалкао от Португалия. Той беше у нас през август за „глътка български фолклор“ и поредица от уроци при Ангел Добрев – известен гъдулар, солист в ОНМ на БНР, композитор и преподавател в СУ „Климент Охридски“. Мигел е инженер-физик, научен работник в Университета на Коимбра. Завършил е и Conservatório de Música de Coimbra със специалност контрабас. Паралелно с научната си дейност, Мигел е част от различни музикални проекти като бас китарист. Гъдулката идва по-късно в живота му, а първата му „българска любов“ е музиката на „Мистерията…“

В края ва 80-те години на м. в. се появи винилова плоча „Мистерията на българските гласове“ – колекция, направена от швейцарския продуцент Марсел Селие – разказва Мигел. – Не разбирах текста, но усещах, че посланието е много по-възвишено. Впечатли ме също красотата и силата на гласовете. Това беше първият ми контакт с българския фолклор. Появи се втора плоча, после трета… По-късно, когато настъпи „ерата на интернет“, започнах да отделям повече време за българския фолклор. През 2010 г. отидох на големия фолклорен събор в Копривщица, а един български приятел ми показа някои особености на народната ви музика. По-късно, по португалска радиостанция чух записи на Оркестъра за народна музика на БНР. Веднага разпознах българската мелодика, но никога не бях чувал такива тембри. Влязох в youtube и там видях оркестъра, инструментите. Беше голямо откритие за мен. Като струнен инструмент, гъдулката е по-близо до бас китарата. Затова избрах именно нея.

Реших да започна уроци и си потърсих учител сред солистите на този прекрасен оркестър. Благодарение на Ангел Добрев започнах да навлизам в тънкостите на гъдуларството и тогава усетих, че това наистина е моят инструмент.

Винаги с вълнение и странно очакване започвам работата с всеки ученик – дали ще намерим общ език, дали ще успея да му предам важното за този толкова красив, богат на тембри и възможности, но и труден инструмент – споделя Ангел Добрев. – С Мигел нещата потръгнаха много леко. Работим четвърта година и имаме репертоар от 30 български хора и инструментални мелодии. Започнахме и с музиката на различните области като се съсредоточихме първо върху Пиринската. Там гъдулката не е толкова популярна, по-разпространена е тамбурата, чиято характерна мелизматика е повлияла гъдуларския маниер на изпълнение. Мигел по някакъв начин „ми отваря очите“ за хубавото в родината ми, защото той харесва всичко в България. За него транспортът ни е сред най-добре уредените в Европа, интернет връзките били сред най-бързите, а София е чудесен град с много зеленина и красиви паркови пространства. Колкото до нашия фолклор – доскоро си мислех, че чужденците просто се забавляват с нашите песни и танци, но все повече се убеждавам, че има някаква необяснима магия, която ги привлича.

След Пиринската фолклорна област, учител и ученик ще тръгнат на „гъдуларско пътешествие“ из Северна България, Шоплука, Тракия, Добруджа, Странджа… А догодина, живот и здраве, отново ще свирят на сцената в Копривщица.