Повод за срещата ни с Крис Захариев е книгата му „Да се изгубиш нарочно“. Това е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина – пише Кристиян Захариев, когото всички познават като Крис.

В момента е на 21 години, учи кинорежисура в НАТФИЗ, а повече от пет години публикува влогове в Youtube. Започва със забавни скечове, но израствайки самият той, растат и идеите му. Въпреки че няма за цел да влияе на хората, а само да прави това, което обича, през 2018 година беше сред избраните за „Будител на годината“, именно заради хитовия уеб-сериал “Да Се Изгубиш Нарочно”. Едноименното книжно издание също успява да изпрати силно послание:

На премиерата на книгата един баща, чийто син все още не е роден, ми каза: „Може ли да я подпишеш – ще му подаря тази книга като стане на 15 години. За да я прочете тогава.“

Но как започва всичко? Трима младежи – Крис, Ясен и Стас, решават, че последното си лято като тийнейджъри ще осъществят едно пътуване в страната – без предварително предначертани цели и планове,  ще се изгубят нарочно:

Един ден, докато пътувах във влака гледах хората, които са около мене в купето – слизат, качват се, а аз си мислех за интересните истории, които биха могли да разкажат – споделя за раждането на идеята Крис. – Влакът минаваше през разни малки гари, които досега не бях чувал, и се зачудих как ли би изглеждало едно пътешествие през неизвестни села, които нямат туристически атракции, музеи, известни личности, родени в тях. Селца, в които по принцип няма какво да се види. Какви хора живеят там и какви биха били техните истории. „Да се изгубиш нарочно“ беше проект, който много силно гореше в мен.

И така Крис и приятелите му „се загубват“ преди две лета. Къде?

Там, откъдето хората бягат. Там, където са останали само десетина баби с общо шест крави. Там, където хляб се докарва само в сряда и петък. Там, където обхватът се губи...

В уеб поредицата си тримата младежи разказват не само за местата, но и за хората на България. Такива, каквито са – приемащи, обичащи, понякога страдащи, трудещи се. Показват една различна България, за която много малко хора чуват, защото за нея не се говори в новините.

Лично за мен като режисьор на проекта, да тръгна без какъвто и да е план беше предизвикателство, защото можеше и нищо да не се получи. Затова всеки ден бях в търсене на истории, но се оказа, че колкото повече се оставях да отидем там, където вятърът ни завее, толкова по-интересни неща се случваха – разказва Крис.

Според него най-големият урок от  пътуването е, че с вяра всичко се нарежда. А посланието?

Не мисля, че проповядвам нещо – казва Крис. – По-скоро споделям лични преживявания на един 21-годишен младеж. Това са едни послания за търсене на красотата, да бъдеш любопитен и определено – вяра в чудесата.

След дипломирането си Крис е решен да остане и да твори в България. Има много идеи в главата си, затова винаги си носи тефтер, в който постоянно записва нови неща. Питам го: Каква е България и какво не ни достига, нали все се оплакваме, че нещо ни куца?

С това пътуване за пореден път си доказах, че българите сме много гостоприемни и сме готови да се грижим един за друг. Имаше толкова хора, които ни подслониха без въобще да ни познават и бяха готови да ни нахранят, помогнаха ни с какво ли не. Така че  ние носим една доброта – просто трябва да се опитаме да я открием и запазим, защото тя е много специфична. Така че нещото, което ни липсва е това да се харесваме такива, каквито сме и да се фокусираме върху добрите черти, които вече носим.

А пожеланието му към всички нас е да мислим повече за решенията, вместо за проблемите, и да не вярваме на хората, които казват че „България не струва“, защото тук се случват много хубави неща.