В началото на предизборната кампания за предстоящите на 27 октомври избори за местна власт, темата за нагласите на българските граждани към случващото се у нас в обществено-политически план отновонамира място сред актуалното от деня. Българинът има по-скоро консервативни нагласи, показва проучване на Института за социални изследвания „Иван Хаджийски“ и социологическа агенция „Галъп“. Консервативната реакция към случващото се около нас има своето обяснение, според политолога Първан Симеонов:

Като че ли обществата в западния свят имат афинитет към традицията, нацията, религията, гласуват за хора, които говорят по този начин и, така да се каже, се „хващат за сигурното“. От „Галъп“ направихме едно доста провокативно изследване, което показва, че в общи линии българинът също има по-скоро консервативни инстинкти, без да стига до крайности. Българите сме едно общество на здравия разум, здраво стъпили на земята. В същото време ако се стигне до крайности, обществото реагира предпазливо и без излишна екзалтация – споделя Симеонов. Той счита, че макар да се е създала една почти професионална политическа прослойка, а читавите хора са извън нея, дебатът за сблъсъка между консервативното и либералното виждане за бъдещето не е излишен. Това до голяма степен се дължи на промените, на които сме свидетели по света, породени от външнополитически амбиции на големи държави като Русия и Китай, или от заплахите за възможни терористични атаки. Това прави света все по-несигурен и кара хората да се политизират, посягайки към все по-екзотични опции за гласуване. Връща се политическото в политиката и основното деление в обществата не е толкова по оста ляво-дясно, тъй като двете вече не се различават особено, а по-скоро на хора, които ще кажат да променим обществото в посока да имаме все по-големи индивидуални права, да осигурим права на различните и онеправдани общности и да станем по-либерални. На другия полюс са хора, които ще кажат, че Църквата, традицията и моралът са важните неща.

От своя страна социологът Андрей Райчев, защитава футуристична гледна точка към проблема, отправяйки поглед към едно недалечно, по думите му, бъдеще:

Самоопределението е огромна свобода, в която човечеството навлезе и за първи път в историята няма да има определено минало, а само бъдеще. Това е чудовищно обстоятелство. Съвсем скоро ще се разделим на класи. Едните ще живеят по 200 години и ще са много умни, свързани с всички бази данни, а другите няма да са… Единственият ни шанс в този смисъл е да постигнем някакъв консенсус, описвайки не какво ще става, а какво няма да става. В свое изказване в рамките дискусия по темата в София, Райчев се солидаризира с мнението на Петър Николов, изразено в негова книга за консерватизма. Там пише, че консерваторите са онези, които губят всички битки. Въпреки това обаче, те винаги са съществували и ще ги има, като опозиция на промените.

Социалният антрополог Харалан Александров определя идентичността като триумф на идеята за самоопределението, който вече ни се е случил. 

Късномодерният човек е лишен от готови, устойчиви, надеждни идентичности, дадени му по силата на това, че се е родил в определена класа, група, нация или територия и ние трябва да изработваме себе си всеки ден. Това е много трудно в условия на свирепа и свръх съревнователна глобализация на икономиката, в която ако не се справиш сам с идентичността си, някой ти я прилепя и по-вероятно е да бъде на губещ, отколкото на печеливш. Идентичностите, които ни приписва тази икономика, определяйки ни като губещи, са вредни и трябва да се справим по някакъв начин с тях. Едно от естествените неща, към които човек посяга в такава ситуация е да види какво има около себе си и какво е налично. Използваме това, с което културата ни е обогатила – шевиците и ръчениците, които са приемани за даденост, а днес започват да ни убягват.

Снимки: архив и БГНЕС