Българската академия на науките – най-старата и авторитетна научна институция у нас, чества 150 годишнината от основаването си. Възникнала като книжовно дружество в Браила девет години преди Освобождението ни, тя си поставя за цел да се превърне в научен център, разпространяващ просвещението сред българите, изучаващ родната история и бит и усъвършенстващ българския език. Родолюбивото дело подкрепят възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (бъдещ министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит) и Гаврил Кръстевич (бъдещ губернатор на Източна Румелия), състоятелни и просветени българи, революционери, сред които и Васил Левски.

Днес БАН разполага с 42 института и 8 лаборатории с 2600 учени, издателство, библиотека, научен архив.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Акад. Юлиан Ревалски пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В началото нещата са били ориентирани повече към Възраждането, историята, езика, българския дух, докато след Освобождението академията е изиграла значителна роля в строителството на нова България – разказва акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. – Членовете й – общественици, държавници, министри, министър-председатели, са сред хората, изграждали не само нашата страна, но и радетели за разкриването на Софийския университет. Затова и трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да изпълним техния завет.

Заради недостатъчните средства за научни изследвания броят на учените бавно, но сигурно намалява през последните години. Процентът на младите хора в академията също не е голям и вместо да се задоволят с начална заплата от 800 лв. и недостиг на материали в лабораториите, те търсят поприще в чужбина. Но ако широката общественост не разбере ползата от науката, няма да има добро образование, добро здравеопазване, национална сигурност, конкурентноспособна икономика, подчертава акад. Юлиан Ревалски. И за да се опита да задържи младите, той настоява за 20-процентно увеличение на заплатите. Само след около пет години БАН ще загуби 700-800 учени по биологични причини, добавя той.

В навечерието на празника си, 12 октомври, БАН отваря вратите на своите институти и лаборатории и със серия от събития ще популяризира дейността си. Първото от тях е изложбата на Моста на влюбените край НДК, представяща фотоси с иновативни решения за акумулаторната индустрия, 3D образи от компютърно генерирани холограми, леене с противоналягане, прототип на фотокаталитичен въздухопречиствател, оригинална апаратура, изследователски методи, актуални проекти.В момента академията разполага с над 120 разработки, готови за внедряване, които ще бъдат представени на бизнеса. Ето кои от тях откроява нейният председател:

На нанониво се разработват нови полимерни материали, които се прилагат в медицината за нови лекарства. В областта на технологиите има сериозни разработки, свързани с нанопокрития на материали, а в сферата на информационните и комуникационните технологии – брайлови екрани, помагащи на незрящите хора да боравят с компютри чрез докосване на екраните. Но нека подчертая, че част от институтите на БАН, които нямат преки икономически приложения, работят за запазване на националната ни идентичност и имат изключително значение за българската държава и нейните история, език, литература, изкуствознание.

В Световния ден на зрението (8 октомври) водещи специалисти ще говорят в БАН за превенцията и лечението на застрашаващи зрението заболявания. На 10 октомври в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници ще представят първия демонстрационен павилион с почти нулево енергийно потребление, а на 12 октомври Ботаническата градина и музеите на БАН ще бъдат с вход свободен. Тогава ще се състои и големият концерт в НДК, с който Академията ще отпразнува 150 годишния си юбилей.



Снимки: Диана Цанкова