Българската академия на науките – най-старата и авторитетна научна институция у нас, чества 150 годишнината от основаването си. Възникнала като книжовно дружество в Браила девет години преди Освобождението ни, тя си поставя за цел да се превърне в научен център, разпространяващ просвещението сред българите, изучаващ родната история и бит и усъвършенстващ българския език. Родолюбивото дело подкрепят възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (бъдещ министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит) и Гаврил Кръстевич (бъдещ губернатор на Източна Румелия), състоятелни и просветени българи, революционери, сред които и Васил Левски.
Днес БАН разполага с 42 института и 8 лаборатории с 2600 учени, издателство, библиотека, научен архив.
В началото нещата са били ориентирани повече към Възраждането, историята, езика, българския дух, докато след Освобождението академията е изиграла значителна роля в строителството на нова България – разказва акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. – Членовете й – общественици, държавници, министри, министър-председатели, са сред хората, изграждали не само нашата страна, но и радетели за разкриването на Софийския университет. Затова и трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да изпълним техния завет.
Заради недостатъчните средства за научни изследвания броят на учените бавно, но сигурно намалява през последните години. Процентът на младите хора в академията също не е голям и вместо да се задоволят с начална заплата от 800 лв. и недостиг на материали в лабораториите, те търсят поприще в чужбина. Но ако широката общественост не разбере ползата от науката, няма да има добро образование, добро здравеопазване, национална сигурност, конкурентноспособна икономика, подчертава акад. Юлиан Ревалски. И за да се опита да задържи младите, той настоява за 20-процентно увеличение на заплатите. Само след около пет години БАН ще загуби 700-800 учени по биологични причини, добавя той.
В навечерието на празника си, 12 октомври, БАН отваря вратите на своите институти и лаборатории и със серия от събития ще популяризира дейността си. Първото от тях е изложбата на Моста на влюбените край НДК, представяща фотоси с иновативни решения за акумулаторната индустрия, 3D образи от компютърно генерирани холограми, леене с противоналягане, прототип на фотокаталитичен въздухопречиствател, оригинална апаратура, изследователски методи, актуални проекти.В момента академията разполага с над 120 разработки, готови за внедряване, които ще бъдат представени на бизнеса. Ето кои от тях откроява нейният председател:
На нанониво се разработват нови полимерни материали, които се прилагат в медицината за нови лекарства. В областта на технологиите има сериозни разработки, свързани с нанопокрития на материали, а в сферата на информационните и комуникационните технологии – брайлови екрани, помагащи на незрящите хора да боравят с компютри чрез докосване на екраните. Но нека подчертая, че част от институтите на БАН, които нямат преки икономически приложения, работят за запазване на националната ни идентичност и имат изключително значение за българската държава и нейните история, език, литература, изкуствознание.
В Световния ден на зрението (8 октомври) водещи специалисти ще говорят в БАН за превенцията и лечението на застрашаващи зрението заболявания. На 10 октомври в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници ще представят първия демонстрационен павилион с почти нулево енергийно потребление, а на 12 октомври Ботаническата градина и музеите на БАН ще бъдат с вход свободен. Тогава ще се състои и големият концерт в НДК, с който Академията ще отпразнува 150 годишния си юбилей.
Снимки: Диана Цанкова
Първата шейни зона на Витоша отвори врати, след като в планината натрупа достатъчно сняг и утъпквателните машини могат да обработват широкия терен. Зоната се намира над хижа "Алеко" и към нея водят указателни табели. Желаещите да я изпробват ще..
Над 98% от установените повреди в съоръженията вече са отстранени, съобщиха от "Енерго Про". Аварийните екипи продължават дейностите за възстановяване на електрозахранването на десетки села в Габровския Балкан, Търговищко и Горна Оряховица...
" Според правилата на църквата на едно място, на една канонична територия не може да има две православни църкви ." Така патриарх Даниил коментира пред журналисти решението на Върховния касационен съд да впише в регистъра на вероизповеданията..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..