За девета поредна година България е на първо място сред страните в ЕС по производство на билки и подправки. По данни на Евростат, през 2018 г. в страната са отгледани малко над 71 хил. тона ароматни и медицински растения, както и подправки. Почти двойно по-малка е реколта на втората в класацията – Полша, с нейните 39 хиляди тона. Това не означава, че България е станала царството на билките в последните 10 години. Още от античността та до наши дни използването на целебните свойства и отглеждането на ценните здравословни растения са част от ежедневието и традициите на българите, независимо дали живеят в градовете или на село. Най-целебни според старото поверие са билките, набрани на зазоряване на Еньовден през лятото.

Билките искат подходящи природо-климатични условия, специални умения на земеделците, които ги отглеждат, търговски нюх и добро владеене на тънкостите на този деликатен бизнес. „България е една от най-подходящите страни в Европа за отглеждане на билки и медицински растения, благодарение на своите почвено-климатични условия. Имаме Балкан и Предбалкан, а равнините ни са подходящи за отглеждане на култивирани билки“, коментира пред вестник „Дума“ агробизнесменът Методи Стефанов, който отглежда в Розовата долина и в Северна България над 300 ха биологични насаждения с рози, лавандула, синя лайка, римска лайка, бял равнец, невен, маточина и жълт смил.

Флората не само е красива и осигуряваща значителна част от необходимите за живот хранителни продукти на хората и полезните животни. Тя е и източник на здраве с хилядите лековити растения, които предлага, а в България те са около 200 вида. Днес, когато икономическите интереси и съображения излизат на преден план в почти всички области на живота, трябва да се каже, че билките имат своите търговски и икономически измерения. Една значителна част от тях са диворастящи в природата, но най-голям масов успех жънат онези, които се отглеждат в индустриални количества за пазара. Такива са розата, лавандулата, лайката, семената от слънчоглед, липата и т.н. Важно е да се уточни, че почти всички билки в България се отглеждат екологично, при спазване на бионормите.

Това високо се цени в страните, за които се изнасят лековитите и ароматни български растения. Около 200 билки от 140 растителни вида се изнасят навън − за Германия (65%), Испания (10%), Италия (5%), Франция (5%), други страни (15%). Тази търговия говори, че България си остава преди всичко производител на суровина, а не на готови преработени продукти на основата на билки. Вътрешният пазар е малък и на него не могат да се реализират печалби, необходими за изграждането на лаборатории, дестилерии и други инсталации за преработката на билките. Международният пазар пък е доминиран от няколко транснационални фармацевтични и козметични компании, които диктуват условията, така че чистата печалба на българските билкари рядко надхвърля недостатъчните 5%. В българската експортна листа доминират розата и розовото масло, лавандулата, маточината, мащерката, различните сортове лайка, бял риган, кориандър, полски копър, салвия, хизоп.

Трудно е да се прогнозира какво ще е бъдещето на билкарството в България. От една страна климатичните промени няма как да не му се отразят, тъй като тези растения са много чувствителни. От друга страна, тяхното отглеждане е изключително трудоемко и се прави най-често на ръка. Демографската криза, намаляващото и застаряващо население и вече взелият заплашителни размери недостиг дори на неквалифицирана работна ръка поставят много предизвикателства пред този традиционен за страната отрасъл, който за да ги преодолее, се нуждае повече от всякога от инвестиции и повишаване на производителността.