Софийската опера открива новия си сезон с премиера на „Зографът Захарий“ – опера от Марин Големинов по либрето на Павел Спасов. Представленията са две – на 11 и 13 октомври. Едва ли можем да обхванем всички исторически, естетически и морално-етични теми, които поставя това произведение. От една страна е личността на Захарий Христович – иконописец от Самоковската школа, основоположник на светската живопис у нас. Останал сирак, той е отгледан от по-големия си брат Димитър – прочут зограф със собствена иконописна работилница, където Захарий развива таланта си. Димитър не приемал бунтарския дух на по-малкия си брат, а Захарий намирал подкрепа при Неофит Рилски – неговия учител, с когото години поддържал кореспонденция. И при съпругата на брат си Христиания, в която след време се влюбва. Нейният портрет е една от най-забележителните му светски творби. Когато Христиания се разболява от тиф, лекарите забраняват на всички да се доближават до нея. Научил лошата вест, единствен Захарий отива при любимата си. Според легендата, за пръв път признават чувствата си и Христиания издъхва омиротворена. Не след дълго умира и Захарий.

Привлечен от вълнуващата история на зографа, Марин Големинов работи върху своето произведение през 1970 – 71 г., но променя някои детайли от историята. В неговата трактовка Захарий и Христиания са сгодени, но зографът заминава задълго, а тя се омъжва за брат му, макар че продължава да го обича до края на живота си. Първите постановки на операта са преди десетилетия – в София и Русе.  Сценограф на новата е Чавдар Гюзелев, син на Никола Гюзелев – първия изпълнител в ролята на зографа. Помня как пееше и рисуваше на сцената в реално време… Вълнуващ спомен. В новата постановка заложих на простотата – основни символи са скелето (като неизменна част от живота) и стълбата, символ на възвисяването, а може би и на слизанет“ – сподели художникът на среща, на която акад. Пламен Карталов директор на Софийската опера, представи творческия екип. По негова покана режисьор е Зорница София. Познаваме я преди всичко от игралните ѝ филми „Мила от Марс“ и „Войвода“, макар че първо е завършила Художествената академия и има десетки изложби у нас и в чужбина. За първата си работа като оперен режисьор тя разказва:

Различни неща ме водеха. Например моят личен опит. Бях на 22 г. когато по моя инициатива беше възстановена църквата в Централния софийски затвор. Работихме с колеги и затворници. Година и половина почти не слизах от скелето. У мен остана тази метафора - зографът като връзка между „долния свят“ на хората и света на възвишените неща. Това е история за генезиса на създаването, за сублимацията на любовната енергия в творческа. Не мисля, че любовта тук е трагична. Наистина героите се разминават във физически план, но в духовен има такова сливане… И този безумен заряд на Захарий – умира млад, но оставя гигантско по количество и мощно по въздействие творчество. Това са моите „прочити“ на сюжета. А музиката на Големинов обикнах – тя е много експресивна и е предизвикателство за певците.

Сред изпълнителите са младите Валентин Ватев, Николай Войнов (в ролята на Захарий), Веселин Михайлов (Димитър), Силвия Тенева, Стефани Кръстева и Христиана Игнатова (Христиания). Диригент е Велизар Генчев, костюмите са дело на Марта Миронска, хореографията – на Теодора Друмева.

Като видях целия екип, всички тези млади хора, събрани на едно място, цялата тази енергия и начина, по който интерпретират сюжета и възприемат музиката, мисля, ще се получи представление, което Марин Големинов би  харесал – каза Лили Големинова, внучка на композитора. Той обичаше експериментите, изчистените неща, такъв е и маниерът на работа на този екип. Преди представленията публиката може да разгледа изложбата, посветена преди всичко на музикално-сценичните произведения на Марин Големинов. Намерихме нови документи и фотоси, свързани с живота и творчеството му. Подредени са във фоайето на операта, а някои от паната са свързани именно с постановките на „Зографа Захарий“.