Какво е усещането да рисуваш една картина, ако си част от нея? Това е въпрос, който би си задал всеки, прочел за Рафаела Рафаелова и нейното хоби, заемащо важна част от живота ѝ. Тя е един от първите VR артисти в България и отговаря на въпроса, без да губи много време - Предполагам, че е мечта на всеки артист да се озове сам в собствената си глава или пък да покаже на зрителя какво се случва в неговото въображение. Това наистина е магия. Аз обичам да употребявам тази дума, свързана с рисуването във виртуална реалност.

Преди да започне да рисува с виртуалната палитра и набор от четки, Рафаела се посвещава на традиционното рисуване в Националната художествена академия. По-късно обръща внимание и на модата. Става преподавател по моден дизайн в Националната гимназия по приложни изкуства „Свети Лука“ в София и съсобственик, заедно със своята приятелка Катерина Малганска, на спортна марка дрехи. Тя обаче е по-различна от останалите колекции, с които сме свикнали, тъй като върху дрехите са изобразени герои от българската митология:

Самодивата и кукерът са първите ни герои, но скоро ще добавим и нов, който засега не искам да издавам – споделя талантливото момиче. -  Ровим се надълбоко в митологията и търсим интересни създания, които се срещат в нашия фолклор и приказките. Най-забавно става, когато решим да ги „сблъскаме“ с американски герои - Кукерът срещу Батман или самодивата срещу Уондър уоман. И естествено винаги печелим ние. За всеки нов герой, който използват върху дрехите си, двете дами създават статии и ги публикуват на сайта на модната линия.

С помощта на фирмата, в която работи днес, Рафаела успява да сбъдне мечтата на своите ученици в гимназията по приложни изкуства да създадат модели за собствено модно ревю, нарисувани във виртуална реалност. Все още обаче подобна виртуална марка дрехи не съществува, затова Рафаела споделя друга своя мечта, която е на път да се осъществи:

Разработвам един научен труд. В него говоря за използването на AR /комбинация на елементи от реалния и виртуалния свят/ и VR /нефизическа реалност/ в дрехите. Надявам се тази идея до половин година да започне да става реалност. Искам дрехите, които обличаме, да носят повече знание и смисъл, отколкото в момента. Аз се занимавам с традиционно българско облекло, където знаем - всеки детайл носи смисъл. Нито декорацията, нито цветът са случайно подбрани. Не става дума толкова за красотата на дрехата, колкото за символа, който влагаме в нея. Искам да предам тези символи чрез новите технологии, тоест да се завърне шевицата, но да бъде виртуална и да се чете от облеклата с виртуални методи.

Според Рафаела не само шевицата, но и традиционното българско облекло като цяло представлява една социална мрежа, защото когато срещнем човек, облечен с неговата носия, можем да кажем, дали е женен, откъде идва, от какво семейство произлиза. Затова тя е изключително ценен източник на информация, който Рафаела иска да запази за поколенията.

Заедно с всички тези ангажименти, художничката намира време и да рисува във виртуалното пространство. Не толкова често, колкото ѝ се иска, но винаги, когато може, отделя поне по 2-3 часа. При работа с подобен софтуер обаче човек се нуждае от чести почивки, тъй като прекаленото му използване натоварва организма. Художничката признава, че на моменти, когато свали специалния шлем, реалният свят ѝ се струва нереален и стъпва леко неуверено. Но преживяното в създавания от нея виртуален свят си заслужава това известно неудобство.