Биг бендът на БНР започва своя нов сезон с концерт на 24 октомври в Sofia Live Club. Диригент е Антони Дончев. Солист – Давид Линкс. Джаз вокалист, композитор, автор на текстове, аранжор, той изнася концерти по цял свят. Репертоарът му включва негови композиции, както и специално подбрани аранжименти на пиеси от други автори, които са подходящи за гласа му и отговарят на разбиранията му за съвременна, красива, емоционална и вдъхновяваща музика. В интервю за Радио България Давид Линкс описа себе си като изпълнител, за когото джазът не е нещо старомодно, а музика, с която можеш да изразиш всичко, което се случва в съвремието.

Давид е роден в Брюксел и се занимава с музика от дете. Започва с ударни инструменти и работи в групата на американския джаз певец Марк Мърфи, който го мотивира да работи и с гласа си. От 1993 г. преподава в Кралската консерватория в Брюксел и е постоянен гост-преподавател в Консерваторията на Амстердам. На сцената е от 1980 г. Сред музикантите, с които е работил са Джони Грифин, Кларк Тери, Слайд Хемптън, Туутс Тилеманс, Мино Синелу, Филип Катрин, Ерик Трюфа, групата Ака Муун, Били Кобъм, Анди Шепърд, Оркестърът на Каунт Бейзи и много други. Получава наградата на Jazz Academy за най-добър джаз музикант на 2005 г. Има и няколко европейски награди, които съдържат думата Grammy - Victoires De La Musique (European Grammy Awards) за най-добър албум на джаз вокалист (2011 г.), Les Octaves De La Musique (Belgian Grammy’s) за най-добър джаз албум през 2013 г. и още редица престижни отличия.

Ето и какво сподели той за своите вдъхновения, както и за работата с Биг бенда на БНР:

Пея от три или четири-годишен. Баща ми често пускаше изпълнения на Майлс Дейвис на своите приятели. Когато ги чувах, спирах да играя, спирах всичко и само слушах музиката. За мен първият глас, който съм чул е, на Майлс Дейвис, мислех, че това е глас, а не тромпет. След това „дойдоха в живота ми“ Рей Чарлз, Ела Фицджералд, Сара Вон, Бети Картър – имах необходимост да ги слушам постоянно, „да докосвам“ музиката им, която толкова обичам. От 6-годишен до 20-30-годишен това беше единственият ми университет като певец. Колкото до наградите, мисля, че те дават чувство за равновесие, показват, че някой те цени, че „съществуваш“ в професията. Според мен са важни само в момента на получаването им. Не проявявам фалшива скромност, казвам го съвсем искрено - всички ние, които се занимаваме с музика, правим това, защото много обичаме работата си, а не за награди. Разбира се, много е приятно да ги получаваш и да изпиташ радостта от това, че някой е забелязал твоя албум, твоето изпълнение. През годините предпочитанията ми като изпълнител се променят. Сега обичам да пея балади, но ми харесва „да съм на ръба“ – не сантиментален, а емоционален. Обичам „ръба“, не бих могъл да пея, ако не звуча като самия себе си. След това идва посланието, влиянието върху хората. Хората на изкуството са „политици“ (в смисъл на хора, които могат да водят хората след себе си), защото са изключително добри в това, което правят.

За пръв път работя с Биг бенда на БНР. Имахме две репетиции преди концерта. Диригентът Антони Дончев е подготвил оркестъра толкова добре, имахме само някои неща да уточним. Чувствам се много свободен с тези музиканти.