През тази година се навършват 760 години от създаването на прочутите предренесансови стенописи в Боянската църква и 40 години от включването й в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. По този повод Националният исторически музей и неговият филиал „Боянска църква“ провеждат международна конференция, посветена на този емблематичен паметник. Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ е обновена и украсена през 1259 г. с дарения от местния управител /на Средец – днешна София/ севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
Кои са творците − това все още си остава загадка с редица хипотези. Затова авторите на гениалните творби се наричат с митичното събирателно понятие „Боянски майстор”. Стенописите от 1259 г. – общо 240 изображения – са шедьоври на византийската и българската школа от онова време, съдържат и редица новаторски елементи. Особено интересен е портретът на средновековната българка Десислава, който не е църковно изображение по канон.
Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в крайна сметка и със спасение. Това е може би един от най-малко познатите храмове в София и в същото..
На 29 юни Църквата ни отбелязва празника на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Свети Петър бил сред любимите Христови ученици, докато св. Павел бил сред най-ревностните гонители на християните. Първият следвал всяка стъпка на Спасителя и..
В яката между Горнотракийската низина и Родопа планина от изток на запад е нанизът от очарователни населени места – Асеновград, Перущица, Кричим, Пещера, Паталеница и Варвара. По долините на реките Чепеларска, Въча, Стара и Чепинска можете..
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес..