„В Кюстендил всичко започва от читалище „Братство“ – то е в основата на художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Общинския театър, Историческия музей, Регионалната библиотека и т.н. − споделя Иван Андонов, председател на най-старата културна институция в Кюстендилския край и разказва за началото:
Тази година за нас минава под знака на 150-годишнината на читалище „Братство“. Създадено е на 1 юли 1869 г., когато група кюстендилски младежи решават да положат основите. В книгата на читалището записват: „Богатството е смертно, добродетелта – безсмертна“. Този девиз е крепял духа на кюстендилци в години на униние, в години на възход и съм сигурен, че ще продължи да вдъхновява, защото читалището и днес е в центъра на обществения и културен живот. Това е място, в което се събират различни общности, хора с различни обществени и политически възгледи. Българското читалище е уникална институция, създадена преди близо два века, която има изключителна роля за запазване на българския дух. Никога не забравяме делото на Георги Друмохарски, основател на читалище „Братство“, който се е борил да го запази в онези години. Много по-късно, през 30-те години на м.в. започват кинопрожекции, чрез които се събират средства. Преди това всички дейности били поддържани единствено чрез дарения от гражданите. Институцията е давала просветен, образователен и патриотичен лъч не само в региона. Тук са издавани вестници, които са носени до Охрид, Прилеп, Битоля. Имало е голям симфоничен оркестър, градски хор, фолклорен ансамбъл, който по-късно се отделя под името „Струма“.
Г-н Андонов е председател на читалището от 2005 г., той е художествен директор на Международния китарен конкурс, Международната музикална академия, фолклорния конкурс „Пауталия“, Международния конкурс за стари градски и шлагерни песни „Пей сърце“ и други форуми, организирани от читалищните дейци.
Имаме богата дейност, свързана с името на Владимир Димитров-Майстора, който е бил член на читалището, както и с рода Големинови – големия наш композитор акад. Марин Големинов, неговия баща… Тук е живял и творил авторът на първата българска симфония Никола Атанасов, Георги Горанов – авторът на „Дружна песен“, народната певица Олга Борисова и много други известни личности, за чието дело припомняме чрез различни инициативи. Работим в тясно сътрудничество с общината, която постоянно ни подкрепя. Някои приемат читалищната дейност за нещо архаично. Бих поканил тези хора да дойдат при нас и да видят хубавите зали, в които се провеждат заниманията на различните състави и солисти, прекрасните условия, в които работят деца и възрастни. Разбира се, това изисква сериозен екип и много труд. Работим по различни проекти – програма „Еразъм“, Национална програма за младежта, по международни програми за трансгранично сътрудничество с Македония, Сърбия. Имаме оборудвано звукозаписно студио, професионална осветителна и озвучителна техника, микробус, за да превозваме когато се налага участниците от различни групи и състави Имаме пет хора (смесен, дамски, за стари градски песни, фолклорна формация, туристически хор), танцови състави, вокални състави. Поддържаме детска музикална школа на много високо ниво. Имаме класове по китара, цигулка, акордеон, тамбура, солфеж, както и много добра езикова школа с над 100 деца и редица други дейности.
Не ни достига мястото, за да приемем всички желаещи да се включат в тях. Направили сме така, че голяма част от заниманията са безплатни, а останалите са със символична такса. Съставите участват на различни национални и международни форуми. Случвало се е в един ден представители на читалището да се намират в три различни държави. Ако нямаме концерт или друго събитие, в читалището влизат средно между 300 и 500 човека. Кабинетите за обучение по музика са оборудвани с хубави музикални инструменти. Имаме пет рояла, пиана... В днешния забързан ден се стараем да не угасва това, което е обединявало кюстендилци.
Снимки: Албена Безовска и личен архив
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..