Димитър Шопов е сред творците, представени в тазгодишния проект на галерия SARIEV „ФОН: Млади автори от Пловдив“. По този начин галерията показва съвременните тенденции в изкуството. В рамките на проекта режисьорът и сценарист Димитър Шопов представи едночасовата филмова продукция „3d Dogs“.

Филмът връща зрителите години назад, преплитайки съдбите на днешните деца и техните игри с битието на бабите и дядовците им.

В него не участват професионални актьори и, както казва самият режисьор, той е факт благодарение на добрите му приятели, които имат прекрасни деца.

Интересните идеи се раждат спонтанно и неочаквано – обяснява Димитър Шопов.− Никога не съм предполагал, че ще правя филм с деца; струва ми се доста ангажиращо и дори невъзможно, имайки предвид, че всичко си правим сами. Аз не съм режисьор, който се чувства от гилдията. Според мен киното има нужда от личности, от завършени хора, било то случайно срещнати на улицата. Понякога виждам един човек и знам, че това е този, който е подходящ за даден персонаж. Моето кино наподобява добре импровизиран хаос и не разчитам много на подготовка и сценарий. В този смисъл се доверих на хората, които срещнах случайно в селото, където снимахме.

Идеята се ражда, докато Димитър Шопов учи в НБУ, а проф. Георги Дюлгеров, за да опознае студентите си, ги моли да разкрият интересна история от живота си. В разказа на Шопов известният български режисьор открива мотив, достоен да оживее на екрана.

Филмът е заснет в Мандрица, единственото албанско село в България, основано в далечната 1636 г. от албански християни. Защо режисьорът Димитър Шопов избира именно района на Ивайловград да реализира филма си?

Мандрица, и специално Източните Родопи, са уникално място. В България е пълно с кътчета, за които казваме, че в тях времето е спряло. Същевременно те са много красиви. Аз лично не мисля, че в тях не се случва нищо. Някои хора избират да останат да поддържат живота в тези места. За мен Мандрица е такова село. То ми напомня за детството и го чувствам много близко, а и аз самият съм от този край на България. И това е мястото където се чувствам най-добре.

Не е тайна, че днес в Мандрица преобладава възрастното население. Жителите говорят своя автентичен албански – архаичен вариант на езика, запазен още от заселването на дедите им по тези земи в 17 в. Призрачни силуети на 2-3 етажни къщи, с балкони от ковано желязо, напомнят за неотдавнашно великолепие и процъфтяващ живот. В миналото Мандрица е било голямо и оживено селище със свой добре развит поминък – мандраджийството. Днес в това автентично кътче където природата е съхранила първичната си красота, млади хора са подели инициатива да възвърнат живота като развиват селски и екотуризъм.

Всеки филм има своето послание, историята си е история – продължава режисьорът. – „3d Dogs“ е посветен на онези хора, които останаха в България и едно от посланията е към децата, които избраха да живеят тук. Всички някога сме били деца и съм сигурен, че още в тази възраст започваме да правим своите избори в живота. Това не е просто − в един момент ставаш на 18 и решаваш какво да правиш. Изборът е всеки ден. Не мога да си представя да живея някъде другаде. България е много измъчена държава, но това е моята земя, това си е моята страна и не бих я заменил.