През последните дни Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев репетира усилено впечатляваща програма. Ще я чуем днес, 14 ноември, в Първо студио на БНР. Композиторът, чието творчество представя престижния радиосъстав, е Васил Спасов – известен джаз пианист, търсен и обичан музикант. Името му е познато не само у нас. Изнасял е концерти на клубни и фестивални сцени в САЩ, Италия, Австрия, Германия, Белгия, Румъния, Гърция, Сърбия, Китай и др. В момента активно работи като пианист във „Фънкалеро“ (групата, на която е и лидер), свири в „Михаил Йосифов секстет“, формацията „Дивото зове“ в тандем с певицата Милица Гладнишка и „РомаНено проджект“. С Биг бенда на БНР си сътрудничи от 15 години като изпълнител, композитор и аранжор. Какво предстои да чуем:

Две нови композиции, една от които специално съм написал за този концерт – разказва Васил Спасов. − Нарича се Gone Trough, а изпълнението е световна премиера. Останалите пиеси също са писани през годините специално за Биг бенда на БНР. Включил съм и аранжимент на една емблематична композиция на флейтиста Симеон Щерев-Банана, който е много важна личност в професионалното ми развитие. Това ни „събира“ с Антони Дончев – диригента на този прекрасен оркестър, който също дължи много на Банана. Така че започваме този концерт с негова пиеса и нашите спомени. Направих аранжимент и на „Родополоджи“ – автор е саксофонистът Димитър Льолев, един от солистите на бенда. Чувствам се прекрасно в обкръжението на музикантите от Биг бенда на БНР. Така беше още първия път когато застанах като диригент пред този ансамбъл. С повечето от членовете на състава сме приятели, работим заедно в различни проекти. Дори не усещам обичайното притеснение. За този концерт специално настоях да не дирижирам, а да бъда само солист и автор. Разчитам изцяло на Антони Дончев като лидер на ансамбъла. Според мен Биг бендът звучи съвсем различно и много по-добре, когато е под ръководството на този прекрасен музикант.

Всички, които познават Васил Спасов от дебюта му през 1988 г. (като солист на формацията с лидер Симеон Щерев-Банана), знаят, че в началото на джаз кариерата си той свиреше на цугтромбон.

Аз завърших с цугтромбон НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Панчо Владигеров“, но когато отидох на специализация в Berklee College of Music, завърших джаз пиано, джаз композиция и композиране на филмова музика. Обичам работата с биг бенд още от времето, в което бях в Berklee College of Music. А пианото винаги е бил мой основен инструмент, дори когато се изявявах по-често като тромбонист. Шегувам се, че дори не съм имал право на избор – майка ми, Димитринка Маринова-Спасова, беше пианистка, позната с прекрасните си интерпретации на произведения от Шопен. Баба ми и прабаба ми също са били пианистки. Така че аз съм четвърто поколение „без избор“ по отношение на пианото. Много съм благодарен за това музикално наследство.