Българската икономика изпитва остра нужда от работна ръка. Безработицата е едва 3.7 % и, както казва премиерът Бойко Борисов, не работят само тези, които не искат да работят. В същото това време броят на напусналите страната в търсене на по-перспективна работа по различните оценки е между 1.5 и 2 млн. души, като все още заминаващите са повече от завръщащите се.

Недостигът на работна ръка принуждава бизнеса и властите да търсят скрити резерви. Неслучайно над 60 % от пенсионерите в страната продължават да работят. Има също така около 200 хиляди българи в трудоспособна възраст, които нито учат, нито работят. Не са забравени и българските работници и служители от чужбина. Има основания те да привличат вниманието на институциите в усилията им да запълнят недостига на работна ръка. Защото тези българи са свикнали да работят по критериите и изискванията на работодателите в по-напредналите държави, имат уменията да бъдат производителни и компетентни в съответните професионални области, и, в крайна сметка, са безценен човешки ресурс за българската икономика.

Трябва обаче да се признае, че повечето от тях не са отишли да се трудят в чужбина от любов към пътуванията. Те просто са напуснали родината и роднините си заради по-добрите условия на труд и по-високото заплащане, което им се предлага в страните от ЕС, където са и най-много. Убедително доказателство за това е фактът, че българите по света изпращат на близките си в страната по над 1 млрд. евро годишно, което ги прави и най-големият чуждестранен инвеститор у нас.

Времената сега са на икономическите показатели и интереси, които засягат всеки гражданин – заплати, цени, покупателна способност, благополучие и удовлетвореност от работата и живота. Затова задачата да се привлекат обратно в България българите от чужбина е трудна − възможностите на държавата са ограничени, равнището на живот е скромно, доходите са повече от умерени и по този показател България е на последно място в обединена Европа. Но да се разчита единствено на сантименти и носталгия също е подход, предварително обречен на неуспех, независимо дали българите от чужбина изпитват топли чувства към родната си страна или не. А че те по принцип държат на нея, показват социологически изследвания, според които 70 % от живеещите и работещите в чужбина наши сънародници нямат нищо против при съответните условия да се върнат в страната. В този контекст, Министерството на труда и социалната политика е разработило и пуска в действие от януари 2020 г. специална програма за привличане на българи емигранти. По европейската Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се подготвя пакет от мерки за финансова добавка към заплатата от 600 евро месечно за една година за завърнали се българи в страната. Това съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Това не са малко пари в България и са близо до средната работна заплата за страната. Стимулиращият пакет за завърнали се българи включва и покриване на разходите за наем, детегледач до записване на дете на ясла или детска градина, обучение по български език на членовете от семейството с друго гражданство. Общата стойност на програмата е около 5 млн. евро и ще се отнася за всички до 54-годишна възраст.

В първите си коментари по повод програмата голяма част от сънародниците ни в чужбина са скептични. „Всеки българин ще се върне, когато види, че близките му живеят по-добре, по-спокойно, че в България има честно заплащане, добро здравеопазване, добро образование. Държавата не е нужно да дава пари, а да помогне да се почувстваме значима част от българската общност“, пише в социалните мрежи един български икономически емигрант. Повечето хора като него открито настояват за подобряване на условията на живот и работа в страната като предварително условие за завръщането им обратно. Естествено има и такива, които няма да останат нечувствителни към предлаганите от властите в София мерки за привличане на емигрантите обратно в страната. Ще дадат ли резултат − предстои да видим.