Световната среща на българските медии постави на дневен ред ключови въпроси за българската диаспора

Председателят на Асоциацията на българските медии по света и Генерален директор на БТА Максим Минчев, официално закри Петнадесетата световна среща на българските медии, която се проведе в Тирана.
Снимка: БТА

В над 40 държави от Европа, Северна и Южна Америка се списват и поддържат вестници, списания и уеб сайтове, обслужващи българската диаспора. Техни представители, заедно с журналисти от България, дискутираха в албанската столица Тирана теми от взаимен интерес, а поводът беше XV Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция.

Подобряването на имиджа на България по света, запазването на българския език и култура и на чувството за национална принадлежност са съставните части от мисията на българските медии, чиято таргет група са българите в чужбина. На срещата в Тирана изтъкнатият ни писател и общественик академик Антон Дончев коментира, че е важна културата на общността, а литературоведът проф. Михаил Неделчев го допълни, като лансира тезата за необходимостта от промяна в приоритетите на нацията:


Може би, новата национална задача на България е всички ние, българите – разпръснатите по света, и тези в България, да се чувстваме, да бъдем заедно, т.е. - възстановяването на българската национална общност във всичките й възможни и невъзможни граници е, може би, нова национална задача.

Хората, говорещи български език, стават все по-малко, а езикът е определящ показател за идентичност – каза актьорът Владимир Пенев по време на един от панелите на форума в Тирана в качеството си и на бивш министър на културата /2013г./. Всъщност, това е и една от основните задачи на българските медии в чужбина, голяма част от които обаче се издържат трудно. Затова и техните представители настояха за по-активна държавна подкрепа. Те използваха медийната среща в албанската столица и за да повдигнат въпроси от стратегическо естество. Радко Стоянчов от Босилеград цитира официални данни на сръбската държава, според които българското малцинство в Сърбия от 80 000 е намаляло на 15 500 души.


Досега не съм чул от обществени деятели в България как ще изглежда тя след 10-15-20 години, какво ще бъде населението й тогава – казва той. – Сега България граничи сама със себе си. Но хората, които живеят там, сме оставени в нищета, в мизерия и не виждам перспектива. И искам тук да призова медиите и обществениците да подтикнат българската държава да направи стратегия за това как ще изглежда България след 10, 15 или 50 години, но тя да е узаконена, ако трябва и с приемането на нови закони, така че България да върви напред.

На медийната среща в Тирана депутатът от управляващото мнозинство Тома Биков, който е и член на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, коментира темата за българската диаспора така:


Според мен, приоритет е българското културно пространство, което е не само в границите на България – то трябва да бъде единно, особено по съществени въпроси, каквито са тези за новото българско образование, за това, че част от българите биха могли да се върнат в страната ни. А проблемите и нуждите на всяко едно място, на което живеят българи, трябва да се разглеждат в тяхната специфика.

С поглед към идните световни срещи на българските медии, генералният директор на БТА Максим Минчев обяви, че за домакинство на форума вече има покани от Словакия, Хърватия, Швеция, Канада, Аржентина, Кипър. А за доброто си сътрудничество с БТА говори пред Радио България Армела Красничи – генерален директор на Албанската телеграфна агенция/ АTА/. Тя заяви, че с БТА поддържат отлични работни отношения, включително в обмена на високотехнологични практики и размяната на информация.


Като генерален директор на Албанската телеграфна агенция разполагам с много информация за България и ценя изключително вашата държава като сериозен партньор, който ни подкрепя по пътя към ЕС – казва Армела Красничи. – Със сигурност мога да кажа, че БТА е сериозна и коректна в предоставянето на информация. Живеем във времето наfakenews и само преди година АTА, в сътрудничество с 13 агенции от Югоизточна Европа, изготви Декларацията от Тирана, с която се противопоставихме на разпространението на фалшивите новини в медийното пространство. Иначе, веднага щом научих за прекрасната инициатива, която БТА организира вече 15 години,се смутих, че ние досега не сме имали такива формати. Със сигурност ще се опитаме да организираме подобна срещи. Вече дори съм разговаряла с мой колега от Косова Прес /KosovaPress/ и обмисляме общо мероприятие на албански журналисти, ръководители на информационни агенции и уеб сайтове по целия свят. Така че вашият опит със сигурност ще е от полза и на нас.

Снимки: БТА