Когато мечтите се сбъдват…

Томас Томов – за успехите и хората, които го подкрепят

Снимка: socialachievement.org

Много смелост е нужна, за да следваш пътя си на музикант, но това не винаги е достатъчно. Особено, ако имаш пред себе си препятствия, които сам не би могъл да преминеш. Ето защо хората, за които твоята мечта се превръща в кауза, стават много важни в живота ти. Има такива истории. Разказваме ви една от тях – историята на Томас Томов. Да учи класическо пеене е била най-голямата му мечта − след народната музика, която изпълнява от ранно детство. Той е от гр. Дупница, живял е в ромския квартал и дори не си е представял, че може да получи специализирано образование и професионална подкрепа. За да върви по пътя си на творец му помагат хора, които прегръщат мечтата му като своя. Днес Томас е студент в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Той е на 23 г., харесва различни стилове музика, но е избрал „сериозната“.


Така се случва когато и в двата рода имаш музиканти. Няма как да избягам от това – разказва с усмивка Томас. – Така че музиката „сама ме избра“. Имам дарбата, вече съм студент в Академията, остава само да продължавам напред. Баща ми пътуваше в чужбина и когато се връщаше, обичах да ровя в чантата му. Там намирах много CD-та с джаз и класика в изпълнение на популярни музиканти. Слушах ги и някак си ме грабна всичко това. В основното училище моята учителка ме чу да пея по коридорите и реши да ми даде един куплет от „Vivo per lei” на Андреа Бочели. Дори не знаех, че имам дарба за оперно пеене. След това четири години учих народно пеене в гр. Кюстендил.

Като млад човек Томас мечтае „да лети нависоко“, но си признава, че има още много да учи:

Искам да стигна в сърцето на музиката – Италия. Но мечтая да се реализирам и в България, да се чува повече, че млади хора се занимават с класическо пеене. Искам да направя и тук свои песни и клипове. Но ми се струва, че в някои страни класиката се цени повече отколкото у нас. Обичам близките си и ще ми липсва подкрепата им, ако професионалното ми развитие е в чужбина.
Преди дни младият артист събра овациите на публика и жури със страстта в гласа си на фестивала-конкурс „Балканска романсиада”. Споделя, че силно вярва в успеха и е благодарен на хората, показа ли му, че всичко е възможно, щом имаш „онзи блясък в очите”. Сред тях е Людмила Живкова и нейната фондация „Студентско общество за развитие на междуетническия диалог”. Както и фондация „Тръст за социална алтернатива”, за която разказва Огнян Исаев − директор на програма „Образователни възможности и постижения”:


Основната цел на „Тръст за социална алтернатива“ ( учредена през 2012 г. от „Америка за България“) е да подпомага хора от икономически уязвимите социални групи по отношение на образование, реализация на пазара на труда и нормализирането на начина им на живот. Фондацията има четири основни програми. Тази, която аз представлявам, подкрепя няколко организации за постигане на стратегически цели, съсредоточени върху „приобщаващото” образование. Томас Томов е един от многото млади хора, на които ТСА подава ръка.

Подкрепата, която получава, дава сили на Томас да преодолее артистичните и житейски трудности, които среща след 2014 г., когато печели телевизионния формат „България търси талант”:

Интересът към мен продължи две години. Знаеш ли как стана при мен? Излъчиха ме по телевизията, заспах и на сутринта имаше около петнайсет журналисти, които искаха да ме интервюират. Мечтаех за това от малък, но явно не съм бил готов… Шумотевицата постепенно утихна и последва период от три години, в който се затворих в себе си. Но сега отново мечтая за професионално израстване, творчески успехи, съвместни проекти с хора на изкуството. Къде се виждам след пет години? Надявам се на място, където ще се чувствам обичан от публиката, със собствена кариера, радвайки се на популярност. Може да звучи банално желанието ми да съм известен, но за това мечтая. Разбира се, искам аз и моето семейство да сме здрави, щастливи и все така сплотени.


Снимка: личен архив