Преподаватели от художествените академии в София и Пекин тръгват по пътя на коприната, за да проследят линиите в изкуството, свързващи традициите и съвременността. По случай 70-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Китай, Националната художествена галерия предоставя два етажа за изложбата с произведения на четиресет български и петдесет и един китайски творци.

След като беше показана в Императорския дворцов музей в Забранения град /Taimiao Art Muzeum/ в Пекин, българо-китайската изложба “Пътят на коприната: от традицията към съвременността” днес озарява залите и на някогашния ни царски дворец. В нея художници и скулптори представят своите творения чрез разнообразие от стилове и теми, а изразните им средства преливат от класическата живопис и графика в дигиталния печат и смесените техники.

Китайските участници имат изключително разнообразна изложба – казва кураторката на проекта Александра Янева. – За мен, като представител на християнски народ и от друга географска ширина, най-впечатляващо е произведението на Уан Джон – скулптура от бронз на Лао Дзъ, както и скултурата “Един от седемте мъдреци на Бамбуковата горичка” на Дзи Кан. Друго изумително произведение представлява порцелановият комплект за чаена церемония, изработен от Хуан Чънмао. Някои от изложените творби на китайски автори са много изненадващи, тъй като са правени в България. Например цветните, оптимистични и майсторски завършени пейзажи от Несебър и от Пловдив, видени през погледа на източната чувствителност.

Българските художници и скулптори, сред които проф. Андрей Даниел, проф. Емил Попов, проф. Свилен Стефанов, Константин Костов и Велико Маринчевски, представят в изложбата новите си произведения, сътворени през последните няколко години.

Една от тези творби е инсталацията “Нежни пластове” на проф. Анна Бояджиева, която е разположена в центъра на експозиционната площ. В зависимост от мястото, в което се излага, осветлението и ъгъла на окачване, тази инсталация се променя и по този начин представя вариации на самата себе си във всяка следваща изложба, казва още Александра Янева.



Портретите на три поколения, свързани чрез родствените връзки помежду си и изобразени в една и съща цветова палитра, изпращат универсалното послание за обединяващата сила на семейството.

Това са три творби на проф. Десислава Минчева – допълва кураторката. – Художничката е избрала да представи себе си чрез своя автопортрет, от дясната й страна стои портрет на майка й, а от лявата – на любимия й син. Портретите са с по-голям размер и в тях ясно се забелязва умението, с което авторката показва характеристиката на човешкото лице, неговата вътрешна динамика. В тези въздействащи картини Десислава Минчева съчетава майсторството на психологизма с майсторството на смесената техника.

България и Китай установяват дипломатически отношения на 3 октомври 1949 г. и година по-късно откриват свои посолства в Пекин и София. През годините диалогът между двете страни минава през периоди на подем и спад, а днес се основава на взаимното желание за сътрудничество в областта на икономиката, образованието и културата. Китай е вторият ни по големина експортен партньор извън Европейския съюз, след Турция. Според министъра на икономиката Емил Караниколов българският износ за Китай в последните години се е увеличил десетократно и през м.г. е достигнал рекордните 882 млн. долара. Двустранната търговия пък се равнява на 2,4 млрд. долара, което е ръст от 22% спрямо 2017 г. Неотдавна България и Китай подписаха декларация за стратегическо партньорство в сфери като търговията, инвестициите, инфраструктурата, малките и средните предприятия, туризма.

Снимки: nationalgallery.bg и Диана Цанкова