„Туристическата“ закачка, че където и да отидеш, все ще се натъкнеш на българин, важи с пълна сила и когато говорим за Хърватия. Страната, която е последният (засега) 28-и член на Европейския съюз (от 1 юли 2013 г.), ни е близка не само заради общото европейско битие и привлекателния си туризъм, но и като място с уважавано и официално признато българско малцинство.
В Загреб, през 1998 г., е учредена националната организация на българите в Хърватия. Четири години по-късно (2002 г.) те получават статут на национално малцинство, а от 2003 г. в хърватския бюджет започва да се отделя и специална субсидия. За нуждите на общността Градският съвет на Загреб предоставя и помещения на улица „Княз Мислав” № 13, където се реализират инициативите по опазване на националното самосъзнание, съхраняването на езика и българската култура. В Загреб излиза и двуезичното списание „Родна реч“, финансово подкрепено от хърватското министерство на културата. Негов главен редактор е писателят и журналистът Диана Гласнова. Родена през 1954 г. в София, Диана работи като журналист в Българската телеграфна агенция и във в. „Демокрация“, а през 1996 г. се премества в Загреб.
Българската общност в Хърватия е стара общност – казва Диана в интервю за Радио България. – Има млади хора, които идват в Хърватия да работят, но те са тук не задълго. Често това са представители на институции, като Световната банка или Европейския парламент, и остават в Загреб, докато приключи мандатът им. Но основната диаспора е съставена от наследници на българските градинари и от семействата на музиканти, които през 70-те години на ХХ в., след участие в популярните Летни музикални вечери в Дубровник, решават да не се върнат в България. Някои са сключвали фиктивни бракове, други – са подписвали дългосрочни договори с театъра или други хърватски културни институти. От по-старите имигранти, са останали малко хора, а младите, които идват, почти не се интересуват от общността. За тях е важно да работят и да печелят. Знаете, младежите днес работят по 12-16 часа, в зависимост от бизнеса, и след работа са уморени – трудно можеш да ги накараш да посетят българска изложба или нещо друго. Затова издаваме списанието "Родна реч".
Заселването на българи на територията на Хърватия става на няколко етапа и в различни исторически периоди. Свидетелства за български поселения има още от Средновековието, а след Чипровското въстание (1688 г.)в областта Славония (дн. Източна Хърватия) се заселват българи-католици. Родът Пеячевич получава владение в района на град Осийек, а поборникът за българската свобода Георги Пеячевич – и баронска титла. В средата на ХIX век в загребския университет учат много българи със стипендия, издействана от големия приятел на България епископ Йосиф Щросмайер. Втората голяма българска вълна към Загреб е от началото на ХХ век. Това са градинари, които стават прочути на загребския пазар с непознати дотогава зеленчуци. Българските земеделци дотолкова впечатляват жителите на Загреб, че в продължение на години те наричали "българин" всекиго, който се занимавал със зеленчукопроизводство.
В последните години броят на българите в Хърватия нараства. Млади хора от България отиват там, за да учат или работят. Не е случайно и предназначението на излизащото в Загреб българско двуезично списание „Родна реч“, казва главният му редактор Диана Гласнова:
Искаме да обясним и на хърватите кои сме ние, коя е България. Иначе как да искаме да се проявява уважение към едно малцинство, ако то не е познато. Затова пишем и на български, и на хърватски, с което сме уникални. Нито едно друго малцинство в Хърватия няма свои издание, което да е на два езика, заради средствата, които са нужни за превод. Но ние сме преценили, че така трябва да бъде. Сега, на практика, нашето списание го чете и хърватският президент, и министрите в правителството. Освен това, българското списание вече четвърта година се откупува от Конгресната библиотека във Вашингтон. То се финансира изцяло от хърватската държава. И така е за всички национални малцинства в Хърватия, за което сме благодарни.
Снимка: bugari-u-hrvatskoj.com
България, разположена в центъра на древни цивилизации, предлага впечатляващи исторически забележителности, заобиколени от най-добрите черноморски брегове и заснежени ски курорти от световна класа. На своите компактни 111 000 квадратни километра..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Цял един век катедралата е "свидетел на всички вълнения, надежди и..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
През нощта ще бъде предимно ясно. Вятърът ще отслабне и в много райони ще стихне. Сутринта ще бъде студено с минимални температури между минус 7° и минус..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..