Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Античен Пловдив продължава да разкрива своите тайни

Снимка: БНР архив

Още едно археологическо откритие бе направено в центъра на Пловдив – мраморна статуетка на богинята Кибела. „Форум Север“ , където е намерена античната фигура, се проучва от 1986 г. и представлява сърцето на античния град. Това е най-големият античен площад, открит на територията на България и един от най-големите на Балканите. Общата му площ е над два декара, а тази година изследователите са проучили около 250 кв. м. Разкрита е северната част на Агората – градският площад на Филипопол, както и комплекс от обществени сгради. Там, в античността, жителите на Филипопол участвали в политически и религиозни мероприятия, а търговците предлагали стоките си.

Статуетката на Кибела е открита в късноантичен пласт от началото на IV век, когато християнството се налага като религия на Балканите и всички езически символи са подложени на унищожение. Затова вероятно, по думите на ръководителя на разкопките Мая Мартинова, намерената фигура е опожарена и счупена:


Тя е изработена от мрамор с традиционната иконография. Кибела е седнала на трон, заобиколена от два лъва, а в лявата си ръка държи тимпан. Статуетката е датирана от края на II-III в. сл. Хр. Това е едно много добро произведение на малката мраморна пластика. Първоначално Кибела е фригийска богиня, олицетворение на майката природа. Почитана е предимно в Мала Азия. Чрез гръцките колонии, култът прониква и по нашите земи. През римската императорска епоха, откогато е нашата статуетка, тя вече се почита като покровителка на благосъстоянието на градовете и на цялата държава. Ние я свързваме предимно с фригийските преселници във Филипопол, чието присъствие е документирано.

Статуетката на Кибела не е единственото значимо откритие, на което археолозите попадат през 2019 г. Намерена е и мраморна плоча на старогръцки, запазена в осем реда. Надписът е част от императорско писмо, което е било изложено в северната, най-представителна част, на градския площад на Филипопол, за да стане достояние на всички. Мая Мартинова разказва за значението му:



Това писмо е написано в отговор на молба от името на града или от съюза на тракийските градове. От текста се разбира, че писмото е свързано с конкретен казус, за който на проверка са дошли двама пратеници. Поради липса на пълния текст, не става много ясно какъв е бил казусът, но се споменава глоба, която трябва да бъде изплатена. В края на писмото се говори за гражданин, очевидно с висок социален статус, който ще плати глобата. Надписът е датиран от края на втори, началото на
III в. сл. Хр. За съжаление името на императора не е запазено, но според епиграфа Николай Шаранков, става дума за император Септимий Север, който е наложил глоба на града, защото в борбата за императорския трон Филипопол е подкрепил неговия опонент Песцений Нигер.

В момента археолозите проучват културен пласт от римската епоха. Предстои им да документират четирите основни строителни фази в изграждането на Агората на Филипопол, които се отличават както с промяна на параметрите на откритото площадно пространство, така и с пластичната украса на портика.

Така например най-ранната колонада е в дорийски стил и е изработена от жълтеникав туф. По-късните архитектурни образци в римо-коринтски стил са изработени от мрамор. Ще бъдем щастливи, ако открием още епиграфски паметници – надписи, защото това са най-сигурните датиращи и ценни от научна гледна точка, находки – каза в заключение Мая Мартинова.

 

Снимки и видео: archaeologia-bulgarica.com

Още от категорията

Панорамен изглед към крепостта при с. Дебнево, след приключване на тазгодишните проучвания

Тайните на хълма Калето при троянското село Дебнево

Късноантичната крепост край живописното село Дебнево, в района на Троян, се проучва от години. Към момента археолозите са разкрили крепостни стени, жилищни и стопански сгради, както и добре запазени производствени съоръжения. Находките на..

публикувано на 30.11.20 в 10:09

101 години от Ньойския мир

На 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие от Ньой сюр Сен, е подписан Ньойският мирен договор. Документът е наложен на България след поражението й в Първата световна война /1914-1918/.  С парафирането на договора от министър-председателя..

публикувано на 27.11.20 в 13:12

Забравеният герой Ефрем Чучков - когато Македония е кауза и съдба

Като на кино протича животът на Ефрем Чучков – един от многото позабравени герои в българската история. За него разказва правнукът му Явор Чучков, който се свърза с Радио България по повод 150-годишнината от рождението на пра дядо му, отдал..

публикувано на 27.11.20 в 10:27