Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Античен Пловдив продължава да разкрива своите тайни

Снимка: БНР архив

Още едно археологическо откритие бе направено в центъра на Пловдив – мраморна статуетка на богинята Кибела. „Форум Север“ , където е намерена античната фигура, се проучва от 1986 г. и представлява сърцето на античния град. Това е най-големият античен площад, открит на територията на България и един от най-големите на Балканите. Общата му площ е над два декара, а тази година изследователите са проучили около 250 кв. м. Разкрита е северната част на Агората – градският площад на Филипопол, както и комплекс от обществени сгради. Там, в античността, жителите на Филипопол участвали в политически и религиозни мероприятия, а търговците предлагали стоките си.

Статуетката на Кибела е открита в късноантичен пласт от началото на IV век, когато християнството се налага като религия на Балканите и всички езически символи са подложени на унищожение. Затова вероятно, по думите на ръководителя на разкопките Мая Мартинова, намерената фигура е опожарена и счупена:


Тя е изработена от мрамор с традиционната иконография. Кибела е седнала на трон, заобиколена от два лъва, а в лявата си ръка държи тимпан. Статуетката е датирана от края на II-III в. сл. Хр. Това е едно много добро произведение на малката мраморна пластика. Първоначално Кибела е фригийска богиня, олицетворение на майката природа. Почитана е предимно в Мала Азия. Чрез гръцките колонии, култът прониква и по нашите земи. През римската императорска епоха, откогато е нашата статуетка, тя вече се почита като покровителка на благосъстоянието на градовете и на цялата държава. Ние я свързваме предимно с фригийските преселници във Филипопол, чието присъствие е документирано.

Статуетката на Кибела не е единственото значимо откритие, на което археолозите попадат през 2019 г. Намерена е и мраморна плоча на старогръцки, запазена в осем реда. Надписът е част от императорско писмо, което е било изложено в северната, най-представителна част, на градския площад на Филипопол, за да стане достояние на всички. Мая Мартинова разказва за значението му:



Това писмо е написано в отговор на молба от името на града или от съюза на тракийските градове. От текста се разбира, че писмото е свързано с конкретен казус, за който на проверка са дошли двама пратеници. Поради липса на пълния текст, не става много ясно какъв е бил казусът, но се споменава глоба, която трябва да бъде изплатена. В края на писмото се говори за гражданин, очевидно с висок социален статус, който ще плати глобата. Надписът е датиран от края на втори, началото на
III в. сл. Хр. За съжаление името на императора не е запазено, но според епиграфа Николай Шаранков, става дума за император Септимий Север, който е наложил глоба на града, защото в борбата за императорския трон Филипопол е подкрепил неговия опонент Песцений Нигер.

В момента археолозите проучват културен пласт от римската епоха. Предстои им да документират четирите основни строителни фази в изграждането на Агората на Филипопол, които се отличават както с промяна на параметрите на откритото площадно пространство, така и с пластичната украса на портика.

Така например най-ранната колонада е в дорийски стил и е изработена от жълтеникав туф. По-късните архитектурни образци в римо-коринтски стил са изработени от мрамор. Ще бъдем щастливи, ако открием още епиграфски паметници – надписи, защото това са най-сигурните датиращи и ценни от научна гледна точка, находки – каза в заключение Мая Мартинова.

 

Снимки и видео: archaeologia-bulgarica.com


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Православните християни в България отбелязват успението на Света Анна

На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята за покровителка на брака, на семейството и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и..

публикувано на 25.07.24 в 06:05

17 гробни съоръжения откриха от некропола на антична Рациария

При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..

публикувано на 24.07.24 в 16:51

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52