От 9 до 13 декември в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” може да бъде видяна фотоизложбата „История на Българската полярна база „Св. Климент Охридски”. Тя  показва развитието на Българската база на остров Ливингстън, Антарктида от създаването й през 1988 г. до днес.

Експозицията е фоторазказ за изграждането на българско селище, отдалечено на повече от 13 000 км от България, за ентусиазма и трудностите, през които са преминали българите, поставили основите на базата ни на остров Ливингстън и дали началото на нов етап в науката. Използвани са много архивни кадри от Първата българска антарктическа експедиция.

Нашите български антарктическа изследвания влязоха в най-новата история на България, тъй като те започнаха още през миналия век – през 1987-1988 г., по време на Първата антарктическа експедиция, когато бяха сложени две малки къщички на остров Ливингстън и с тях започна началото на българското присъствие на Ледения континент – припомня председателят на Българския антарктически институт и ръководител на българските полярни експедиции проф. Христо Пимпирев.

Фотосите в „История на Българската полярна база „Св. Климент Охридски” показват развитието на българската база – от двете малки къщички до седем солидни постройки в момента. Една от тях е първият православен храм на Антарктида „Св. Иван Рилски“, изграден през 2003 г., който от 2012 г. има нова сграда.

След политическите промени от 1989 г. няма възможност за пътувания до Антарктида, но от 1993 г. българските експедиции се възобновяват.

В момента тече 28-та българска полярна експедиция. Първата група полярници пристигна на остров Ливингстън в края на ноември, втората група заминава на 11 декември, третата ще отпътува на 6 януари 2020 г, а последната – на 20 януари. Ето какво разказа проф. Пимпирев за главната задача на 28-та българска полярна експедиция:

Първата група е съставена от 11 души, предимно логистици – механици, инженери, водачи на шейни, те имат задачата да подготвят базата за предстоящия полярен сезон, където ударението ще бъде поставено върху научните изследвания. В тази група има само един учен – Димо Димов – геолог, който работи по проект от националната полярна програма, която се финансира от Министерството на образованието и науката. Ние имаме задължението пред държавата и пред научната общественост да построим научна лаборатория на Ледения континент, която ще бъде лицето на българската наука пред целия свят.

На българската база са идвали учени от над 30 държави от цял свят. За да може пълноценно да се осъществяват научни проекти, е нужна функционираща научна лаборатория. След обявен конкурс, екип на арх. Пенка Станчева печели проекта за изграждане на лабораторията. Тя ще има четири помещения, ще обслужва биолози и учени, които работят в областите геология, геофизика, геоморфология, глациология, сеизмология.

Проф. Пимпирев за пореден път потвърди, че на Антарктида климатичните промени и затоплянето са най-осезаеми – ледник, който от години е пречел на полярниците ни да преминават от единия до другия край на острова, вече се е отдръпнал с 15 метра от брега. Това е само едно от доказателствата за топенето на ледниците и повишаването на морското ниво.