Трябва много да обичаш децата, за да изобретиш подобна програма. Проведени са над 200 занимания, а началото е през 2015 г. Съвсем в духа на нашето интернет ежедневие, без да полагат особени усилия, малчуганите учат чрез ръцете си и емоционалното докосване до историята. А на историческите задачи, които с лекота решават, много възрастни биха се провалили с гръм и трясък. Поне аз със сигурност.

Мястото е Регионалният исторически музей в Кюстендил. Там предстои „Коледен стан“ – обичайното предпразнично занимание за „деца и любопитни възрастни“. В специалния кът на зала „Асклепий“, на 12, 13 и 14 декември, те ще могат сами да изработят красиви тъкани.



Ще видят и интересни находки, свързани със занаята, съществувал още VІ – V хил. пр. Хр. Знайно е, че в нашата традиция жените изработвали облеклото на своите семейства от домашно тъкани платна, за които сами изпридали нишки от памук, вълна и т. н. Преди появата на чекръка (използван в подготовката за тъкане), хората използвали керамични съдове с вътрешни дръжки. Такива „въртящи се купи“ са открити в Египет, Палестина и Гърция. В България са известни три подобни съда от V хил. пр. Хр. (каменно-медната епоха), два от тях са от района на Кюстендил. Открит е и „прешлен“ за вретено (от същия период), върху който са врязани знаци, изобразяващи съзвездията Лебед и Голяма мечка. Всички тези знания децата ще съберат неусетно, увлечени в интересни игри и загадки, ще усвоят умения, предавани през вековете, и така ще попият безценен исторически опит. „Коледният стан“ е част от образователната програма „Музейна работилница“, основана на простичкия факт, че откакто свят светува, ние се учим, докосвайки с ръцете си.

Много е важно да предадем знания на децата чрез практични занимания, те да усетят процеса на изработване и да минат по пътя на предците – убедена е Мирослава Таскова, която отговаря за връзките с обществеността в Музея и е сред инициаторите на проекта.

Има голям интерес от страна на деца, учители и родители. Акцентът е върху изкуството и културата в древността. Част от темите включват разглеждане на отделни артефакти, експонирани в открити и закрити площи на РИМ. Програмата е допълнена с учебни помагала, имаме ги благодарение на Центъра за неформално образование и културна дейност „Алос“. Чрез тях надграждаме образователната среда, която предоставя Музеят. През февруари темата е „Култура на хранене през древността“ и представя праисторически и средновековни съдове, намерени в землището на нашия град, чрез които разказваме за начина на живот в отминалите епохи. През март акцентираме върху измерване на времето.

Показваме модел на пещ с врязана таблица на лунно-слънчев календар от V хил. пр. Хр. (сред най-старите в Европа). „Игрите в древността“ насочва вниманието към керамичен съд (също V хил. пр. Хр.). Той е с 16 ямички на повърхността, явно някаква игра. Още по-любопитно е, че намерихме съвременен аналог на тази игра, дори има мобилно приложение. Правилата учудващо добре пасват на нашия старинен предмет. Така той "оживява" за децата. Те го изработват от глина и играят с него по-късно. През май, когато празнуваме Деня на българската култура и славянската писменост, показваме предписмени знаци от каменно-медната епоха. Измислили сме игри с глаголица и кирилица, запознаваме децата със старопечатните техники и заглавните страници на стари ръкописни книги.

Друга важна тема е „Коли и декорации в античността“. Разглеждаме прекрасна двуколка от II век, показваме декорацията в детайли, а децата изработват апликация към конска сбруя от моделин.

Последната тема е за облекла, аксесоари, въоръжение в древността. Изображение върху антропоморфни фигурки от V хил. пр. Хр. отвежда към характерната носия от нашия край. Разглеждаме и наметалото на тракийските войни, наречено зейра – аналог на познатите ни ямурлуци.

Затваряйки символично годишния цикъл, през следващите дни децата ще тъкат на „коледния стан“. Водени от въображението си, ще съчетаят днешната естетика със старинни техники. И ще влязат в новата година обогатени и вдъхновени завинаги от историята на родния си край.



Снимки: РИМ Кюстендил и Албена Безовска