„Днес ида да ви честитя Новата година и да ви известя, че приех любезния ви портрет. Пожелавам ви такива срещи за Нова година“ – гласи послание от 30 декември 1905 г. На картинката са изобразени прегърнати млади хора в традиционно баварско облекло, а картичката е част от богатата колекция на Историческия музей в Горна Оряховица, наброяваща над 4 хиляди екземпляра войнишки, великденски и, разбира се, коледни и новогодишни пощенски картички.
Картичките носят посланието на своя подател на руски, български, френски, немски. Днес можем да узнаем неговите тревоги, надежди и мечти – казва Теменуга Йорданова.
Наред с класическите религиозни сюжети, празничните картини в началото на 20 век са свързани с красиви девойки, усмихнати коминочистачи, зимни пейзажи, семейства, събрали се пред новогодишната елха, приказни герои, носещи подаръци. Има и такива, които сами говорят за времето си, като картичката с деца в молитвена поза, а под елхата вместо подарък стои сабя. Датата е 24 декември 1907 – годината на Балканската война.
Една от любимите ми картички е на деца, играещи в снега, облечени в шарени дрешки, които хвърлят трохи на птиците.
В България изпращането на коледни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на 19 и началото на 20 век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом, където пристигат с поща от Виена. Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват.
Фамилията на княз Фердинанд Сакскобургготски се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ.
На нея е изобразен малкият Борис. Тя не се съхранява в музея в Горна Оряховица, но е ценна за България. След 1898 г. картичката с лика на Борис започва да се издава почти всяка година и хората я приемат като коледна – разказва Теменуга Йорданова. – Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис III, а по-късно и от Симеон II. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от бившия премиер Симеон Сакскобургготски.
Във фонда на Историческия музей в Горна Оряховица се съхраняват 1589 коледни картички. Те са различни, имат многостранно тълкуване за периода, в който се изпращат. Кои са най-нестандартните и интересни?
Можем да ги разделим в няколко категории – отговаря г-жа Йорданова. – В първата влиза най-старата с коледно послание, с дата 2 януари 1903 г., на която е изобразена лодка в морето. Във втората категория влиза една от най-ценните картички – с лика на юношата Борис III във военна униформа от 1912 г. В третата категория можем да включим най-старата с изображения на деца, теглещи шейна и новогодишно послание от 1917 г.
В България масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Сред изображенията изпъкват заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията – апелите за мир и социализъм. Има картички с новогодишен поздрав от 1906 до 1922 година, от които необичайни на пръв поглед са разходка в гората, статуя на майка с деца, Наполеон и поздрав от казармата. Но независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат искрените благопожелания за настъпващите празници.
Тоталитарният режим у нас изтласква от пазара и от съзнанието на атеистичната младеж идеята за Дядо Коледа, подменена с Дядо Мраз. Евангелският дух напълно изчезва. Едва през 1976 година Български пощи издават първата честитка от 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз.
Днес все по-често изпращаме дигитални картички, което говори, че миналото успява да се докосне до бъдещето. И макар че изпращането на картичките не е в първоначалния смисъл, то отново докосва хората и им припомня да бъдат добри не само по празниците. Искам да се обърна към слушателите на „Радио България“ да отворят една нова страница в живота си, на която посланията да са за здраве, щастие и благодат на тях и семействата им. Нека забързаното ежедневие не позволява на традициите да отмират ! – пожелава от сърце Теменуга Йорданова.
Снимките са предоставени от Исторически музей - Горна Оряховица
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но докато се чака този макроикономически ефект, предимствата вече се усещат от малкия бизнес. Румънци и..
В понеделник ще бъде блокиран пътният участък на международния път Е-75 в Сърбия, съобщи ситуационният център на Министерството на външните работи. Очаква се блокадата да е на пътен възел "Аутокоманда", който е част от международния път Е-75...
В понеделник минималните температури ще са между минус 1 и 4°, в отделни райони на Западна България до минус 4°, в София – около 0°. През деня ще бъде предимно слънчево и почти тихо. Преди обяд на места в низините и котловините ще има мъгла или..
До края на идната седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които да залегнат в управленската програма на управляващата коалиция...
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен. Това заяви пред БНР депутатът от ГЕРБ Делян Добрев председател на Комисията по..
През нощта над източните райони облачността ще остане значителна. Над останала част от страната ще бъде ясно. На повечето места ще бъде почти тихо. Около..