Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Изучаването на българския език – приоритет за българите в Албания

Представители на българското малцинство в Албания на хоро в центъра на Тирана

В продължение на векове територията на днешна Албания е влизала в пределите на българската държава. Българското население в Албания е автохтонно, така както и албанското, каза в интервю за Радио България историкът Йордан Колев.

Основното население на България е на 7800 години, на толкова години са и българите в Албания.Те обаче бяха официално признати като малцинство едва преди две години, на 12 октомври 2017 г. Това се случи след сериозни усилия от страна на всички политически партии в България, на известни обществени фигури в страната, на българските евродепутати в сътрудничество и с българските дружества в Албания като „Наша Гора”, „Дружеството за българо-албанско приятелство” и „Просперитет Голо Бърдо”, които представиха подписи в албанския парламент. Така всички албански граждани с български етнически произход в районите на Преспа, Голо Бърдо и Гора получиха официално правото да се назовават българи.

Представители на българското малцинство в Албания по време на откриването на XV Световна среща на българските медии, която тази година се проведе в Тирана

Ахмет Бала е председател на дружество „Българите в Албания“, което по думите му развива дейност на територията на цялата страна – Тирана, Дуръс, Вльора, Саранда, Берат, Люшня, Кавая, Кукъс. Основната цел на организацията е да идентифицира българите, които са напуснали родните си места.

В момента издирвам българи, знаещи български език и ми е много трудно да намеря, защото много от младите завършват и не искат да останат тук, споделя Ахмет Бала. Младите хора напускат историко-географските области, населени с българи, за да търсят препитание в големите населени места и това много затруднява самоопределянето им като етническа група и точното констатиране на техния брой. Оттук следват и трудностите, свързани с организирането на български училища, или курсове за изучаване на български език, които трябва да бъдат ситуирани именно в районите с най-компактно българско население. Започнаха емисии на български език по албанската телевизия. Това е прекрасно, но не е достатъчно – казва Ахмет Бала и допълва: –  Няма достатъчно училища. Има едно в Тирана и едно в Корча с малък брой ученици. Имаме нужда от повече учебници и книги, за да се усети българският дух. И за това трябва да работят повече както българските дружества, така и българската държава.

За нуждата от учебници и от обучение на български език в училище говориха пред Радио България и Йелиса Ходжа и Денада Соколи, ученички от Шищавец – най-голямото горанско село в Албания.

Те споделиха, че искат да продължат образованието си в България, но българският, който са учили в семейството, е по-различен от книжовния език и изпитват затруднения. Затова пък владеят отлично българските хора, които също са част от българската традиция, предавана на поколенията в района на Гора.

Бануш Кочи е директор на Средното общообразователно училище „Елез Кочи“ в Големо Острени /Острени и Мад/, община Булчиза, в историко-географската област Голо Бърдо. Според различни официални документи и статистики от края на XIX и началото на XX век в селото е преобладавало българското население. След Балканската война то влиза в границите на Албания.

Днес почти всички деца от района са с български произход, това са 15 села, където се говори български език – казва Бануш Кочи. – Големо Острени е най-голямото село с 300 домакинства, около него има и други села, където има общо 320 ученика. Те не учат български в училище, няма и неделно българско училище. Децата говорят домашен български, който са учили в семейството. Всичките ни празници са традиционни, характерни за нашия район. Народните хора децата ги учат главно имитирайки своите родители.

Поддържаме връзка с българския посланик в Албания, който ни подкрепя. Посетиха училището ни. Обещаха, че ще помогнат за кабинет по информатика, с различни учебни пособия. Помагали са ни и с чанти и тетрадки за децата. Посолството ни предлага много стипендии за София и други градове в България. За нас това е едно голямо преимущество, защото тук икономиката е слабо развита и това е една отлична възможност да образоваме децата си.

Според Бануш Кочи изучаването на български език е много важно, за да могат учениците да продължат образованието си в България.

Хаджи Пируши, основател на дружество „Просперитет Голо Бърдо“ и директор на българското неделно училище в Тирана, също смята, че трябва да се постави акцент върху обучението по български език. Намира за удачно изучаването му да бъде под формата на курсове, но не само в големите центрове на Албания, а и в селата където има българи. По думите му до момента поне 600-700 деца са завършили образованието си в България със стипендии. Броят им може да бъде увеличен именно чрез изучаване на български език от нашето малцинство в Албания. Досега най-големият ни проблем беше да бъдем признати, защото в Албания не се говореше, че има българи. Прекрасно е, че нашият 20-годишен труд най-накрая се увенча с успех. Сега на дневен ред идва образованието – категоричен е Хаджи Пируши.

Снимки: Весела Манчева, Уикипедия и личен архив


Още от категорията

Хората под карантина или в болница ще гласуват в подвижна урна

Депутатите приеха окончателно промените в Закона за извънредното положение. Според тях хората, поставени под карантина или в болнично заведение, ще могат да гласуват в подвижна урна. Те ще трябва да заявят желанието си да гласуват по този начин не..

публикувано на 28.01.21 в 13:00

Заболеваемостта от Covid-19 спадна на 90 души на всеки 100 хиляди

Противоепидемичните мерки продължават да дават резултат и броят на излекуваните е близо два пъти повече от този на заразените с Covid-19, заяви на редовния брифинг по въпросите на коронавируса здравният министър проф. Костадин Ангелов. Той илюстрира..

публикувано на 28.01.21 в 12:19

Информационен ден за здравноосигурителните права на българите в Австрия

Онлайн информационен ден за здравноосигурителните права на българите в Австрия организира Службата по трудови и социални въпроси към посолството на България във Виена съвместно с представители на Националната здравноосигурителна каса, съобщават от..

публикувано на 28.01.21 в 12:07