Проблемите с водата в България стават все по-сериозни. При население под 7 млн. души, 315 хиляди са засегнати от водни режими. Нарушено водоснабдяване има в 17 области, 40 общини, 12 града, 160 села. Освен град Перник, на воден режим са Ловеч, Тетевен, Плевен, Добрич, Котел, Омуртаг и др.

България по принцип е страна, в която водата не е в изобилие, въпреки че не е пустинна, а по-скоро планинска. Напоследък обаче все по-силно се чувстват климатичните промени, съпроводени с наводнения и продължителни засушавания, които нарушават нормалното и равномерно снабдяване с вода на населението. България е на второ място в Европа след Исландия по броя на минералните извори, но доста от тях не са годни за експлоатация и не играят на практика никаква роля във водния баланс на страната.

Положението нямаше да бъде толкова тревожно, ако загубите на вода по тръбопроводите не бяха толкова големи. Годишно възлизат на 500 млн. м3, или 56% от безплатния иначе жизненоважен природен ресурс, изчислява Националният статистически институт (НСИ). Не намаляват, а се увеличават всяка година, докато в Европа се считат за приемливи загуби от около 20%.

Най-драматично е положението в съседния на София областен център град Перник. Там вода има само няколко часа в денонощието, хората пълнят туби и бидони, опитвайки се да преодолеят водната криза, която принуди властите да обявят извънредно положение в града. Захранващият града язовир е почти празен, търсят се нови източници на вода, но засега положението наистина е извънредно. Правителството спешно отпусна на града и областта допълнителни 17 млн. евро за неотложни извънредни мерки срещу водната криза. Но е очевидно е, че 17 милиона няма да решат проблемите с водата в цялата страна. Трябват по-големи инвестиции във водоснабдителните съоръжения, които всъщност са основната причина за недостига на питейна вода. Ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите качествена услуга, смята Световната банка, която написа водна стратегия за страната. За да се справим с пречистването на отпадните води, да се намалят загубите и се повиши качеството, през следващите 10 години във ВиК сектора трябва да се вложат близо 12 млрд. евро, посочват банкерите от Вашингтон.

Принос за решаването на проблема има и премиерът Борисов, който лансира на пръв поглед доста екзотичната идея да се национализират всички водоснабдителни дружества и да се направи една национална държавна фирма, която да снабдява населението в цялата страна с питейна вода. Опозиционната Българска социалистическа партия от своя страна заплаши с вот на недоверие министър-председателя и неговото правителство.

Засега като реална стъпка към решаване на проблемите с липсата на пари за инвестиции може да се оцени единствено повсеместното поскъпване на водата от 1 януари 2020г. с до 9% в зависимост от различните градове и райони. Критиците ще кажат, че вдигат цената на нещо, което го няма и ще бъдат в известна степен прави. Според омбудсмана Диана Ковачева, повишаване на цената, включително и в Перник – град, който е на воден режим, е несправедливо към гражданите. Защото не е честно да плащаш повече за нещо, което не ползваш не по собствена воля, а просто защото не ти го доставят.

А иначе българите по принцип не са от най-големите консуматори на вода. Среднодневното потребление на питейна вода от домакинствата през 2018 г. се оценява на 99 литра на човек, което е на равнището на 2017 г. Най-много вода консумират софиянци – 126 л/чов./ден и жителите на Благоевград – 117 л/чов./ден, а на последно място са Търговище (69 л/чов./ден) и Сливен (70 л/чов./ден). За сравнение във Франция тази консумация надхвърля 170 литра на човек на ден, а в Швейцария е 160 литра дневно, 149 литра в Обединеното Кралство.