Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

На Богоявление водата пречиства света за новото начало

Калофер, традиционното мъжко хоро на Богоявление.
Снимка: REUTERS/Stoyan Nenov

Днес, 6-ти януари, Българската православна църква почита един от най-големите си празници – Богоявление.

Според християнското учение – това е денят, в който Бог се явява на хората в триединната си същност докато Йоан Предтеча кръщава Сина Му в река Йордан. Когато Спасителят излиза от водата, небето се отваря и Светият дух, в образа на бял гълъб, се спуска над Него, а от небесата се възнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Тогава, като видели проявлението на Божието Триединство, хиляди се покръстили в свещената река. Затова и празникът се нарича Богоявление, а в България денят е известен още като Водици и Водокръщи.

Съществува поверие, че в нощта срещу големия празник небето се отваря и Бог чува молитвите на вярващите. В навечерието на Богоявление, както и на самия празник, се извършва т. нар. Велик или Йордански водосвет. Затова православните считат, че богоявленската вода има най-мощната, пречистваща сила.

На самия празник в църквите се извършва празнична Божествена литургия и водосвет. След което, по традиция, свещеникът повежда вярващите до близкия водоем и хвърля кръста във водата. Мъжете скачат в ледените води, за да го извадят. Смята се, че този, който успее пръв да стигне до него, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.

Според поверието, ако времето на този ден е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде здрава и плодородна.

По време на Великия водосвет всички води по земята се освещават символично и затова се вярва, че водата и от изворите и чешмите е благословена и лековита. Православната ни църква използва Богоявленската вода за прогонване на душевната и телесна нечистота, а вярващите си вземат от нея на гладно за подсилване на духа, както и при всякакви болежки и я съхраняват в домовете си през цялата година.

Ако от старата светена вода е останало известно количество, то се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият се нарича за дома, вторият за гостите, а третият – за минувачите, и се оставя пред дома с бъклица вино.

В народния календар Йордановден бележи края на т.нар. мръсни дни (от 25 декември до 6 януари). Вечерта на 5 януари е третата, последна кадена вечеря с постни ястия. На обредната трапеза отново се слагат орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Замесва се пита, правят се и колачета, сърми от кисело зеле, пълнени чушки, фасул.

На 6 януари имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. Като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Йордановден е и традицията всички именници да се поливат с вода за здраве.

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Документи разкриват лична кореспонденция между Вазов и Евгения Марс

Ценни документи, свързани с отношенията между Патриарха на българската литература Иван Вазов и неговата муза – писателят, преводач и общественик Евгения Марс, постъпиха във фонда на Държавна агенция "Архиви". Те включват 106 писма, 40 картички, 20..

публикувано на 18.01.20 в 09:00

Аврам Чальовски – един от първите производители на шоколад у нас

Едно от най-предпочитаните сладки изкушения в света е шоколадът. Разноцветните му опаковки, карат малки и големи да се спират пред отрупаните с него стелажи в магазините. Разнообразните видове, често ни изправят пред дилеми или угризения да не..

публикувано на 17.01.20 в 12:11

Араповският манастир – пазител на православието и българщината

Араповският манастир „Св. Неделя“ /разположен югоизточно от Асеновград/ е единственият манастир строен по време на османското владичество. През годините на Възраждането е изиграл важна роля в духовното и културно пробуждане на нацията...

публикувано на 14.01.20 в 13:57