Днес, 6-ти януари, Българската православна църква почита един от най-големите си празници – Богоявление.
Според християнското учение – това е денят, в който Бог се явява на хората в триединната си същност докато Йоан Предтеча кръщава Сина Му в река Йордан. Когато Спасителят излиза от водата, небето се отваря и Светият дух, в образа на бял гълъб, се спуска над Него, а от небесата се възнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Тогава, като видели проявлението на Божието Триединство, хиляди се покръстили в свещената река. Затова и празникът се нарича Богоявление, а в България денят е известен още като Водици и Водокръщи.
Съществува поверие, че в нощта срещу големия празник небето се отваря и Бог чува молитвите на вярващите. В навечерието на Богоявление, както и на самия празник, се извършва т. нар. Велик или Йордански водосвет. Затова православните считат, че богоявленската вода има най-мощната, пречистваща сила.
На самия празник в църквите се извършва празнична Божествена литургия и водосвет. След което, по традиция, свещеникът повежда вярващите до близкия водоем и хвърля кръста във водата. Мъжете скачат в ледените води, за да го извадят. Смята се, че този, който успее пръв да стигне до него, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Според поверието, ако времето на този ден е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде здрава и плодородна.
По време на Великия водосвет всички води по земята се освещават символично и затова се вярва, че водата и от изворите и чешмите е благословена и лековита. Православната ни църква използва Богоявленската вода за прогонване на душевната и телесна нечистота, а вярващите си вземат от нея на гладно за подсилване на духа, както и при всякакви болежки и я съхраняват в домовете си през цялата година.
Ако от старата светена вода е останало известно количество, то се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият се нарича за дома, вторият за гостите, а третият – за минувачите, и се оставя пред дома с бъклица вино.
В народния календар Йордановден бележи края на т.нар. мръсни дни (от 25 декември до 6 януари). Вечерта на 5 януари е третата, последна кадена вечеря с постни ястия. На обредната трапеза отново се слагат орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Замесва се пита, правят се и колачета, сърми от кисело зеле, пълнени чушки, фасул.
На 6 януари имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. Като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Йордановден е и традицията всички именници да се поливат с вода за здраве.
Снимки: БГНЕССофийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания . Форумът ще се проведе от 15 до 18 юли в Ректората на университета и..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..